Консултантски център – гр. Берковица, ул. Атанас Кюркчиев № 1, блок „Ком“, етаж 0

г-жа Людмила Филипова, директор на консултантския център

Работно време:

през зимния период (от 1 ноември до 31 март) понеделник – петък от 16:00 ч. до 18:00 ч.

през летния период (от 1 април до 31 октомври) понеделник – петък от 17:00 ч. до 19:00 ч.

Телефон: 0890943741

e-mail: berkpro.robg@abv.bg

 

Консултантски център – гр. Крайова, ул. Jiețului № 21,

в сградата на Библиотека на окръг Долж "Александру и Аристия Аман"

г-н Лучан Диндирика – директор на консултантския център

Работно време:

понеделник – петък от 8:00 ч. до 16:00 ч.

30.06.2021

ФНФ ПОДПИСА С ОББ ЗА 2.5 МЛРД.ЛВ.

ОББ сключи споразумение с Фонда на фондовете за изменение и допълнение към „Портфейлна гаранция за преодоляване на последствията от пандемията Covid-19“ в рамките на обявената от правителството „Програма „Възстановяване“. Тя има за цел да предостави достъп на малкия и среден бизнес до ресурс от близо 2,5 млрд. лв.

Програмата ще улесни достъпа на бизнеса до кредити за възстановяване на дейността след постепенното отпадане на мерките във връзка с пандемията, предизвикана от Covid-19. Компаниите ще могат да получат свеж финансов ресурс за задоволяване на текущите си нужди от ликвидност, но също и за нови инвестиции, трансформация и растеж. Актуализираните условия на гаранция предвиждат кредитите да бъдат отпускани в кратки срокове, с минимална административна тежест и без да е необходимо материално обезпечение.

Сред останалите предимства за бизнеса са още съкратени срокове за получаване на одобрение и възможност за усвояване; възможност за договаряне на 12-месечен гратисен период; разсрочване на изплащането до  84 месеца; яснота на процеса и минимизиране на административната тежест; финансиране до 3 млн. лв. и до 70% от оборота за 2019 или 2020 г. според това за коя година той е бил по-голям; достъпност във всички клонове на банките партньори, с което се осигурява отлично покритие на територията на цялата страна.

Крайните получатели са малките и средни предприятия (МСП).

30.06.2021

ОДОБРИХА ПРОМЕНИ В МЯРКАТА „60 НА 40“

Работодателите ще получават средства от държавата за запазване на заетостта на работници и служители до 31 юли 2021 г.

Това реши служебното правителство с приемането на промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г., като прие нов ред и условия за получаване на средства за запазване на работните места в засегнатите от COVID-19 икономически дейности.
Средства ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13 март до 31 декември 2020 г. са работили на непълно работно време, ползвали са принудителен отпуск на основание чл. 173 а от Кодекса на труда или работата им е била преустановена, поради въведени временни ограничения на дейността. Те следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1 януари 2021 г.

Фирмите, учредени преди 1 юни 2019 г., ще могат да получат от държавата 60 на сто от осигурителния доход на работниците за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя. За да имат това право, приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за компенсации, трябва да са намалели с не по-малко от 40% спрямо същия месец на 2019 г. В случай, че спадът е с не по-малко от 30%, подкрепата от държавата ще е 50 на сто от осигурителния доход за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.

Работодателите, учредени след 1 юни 2019, ще имат право на средства от 60 на сто от осигурителния доход на работниците за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя, ако приходите им от продажби през месеца, за който кандидатстват за подкрепа, са се понижили с не по-малко от 40% спрямо средномесечните приходи за 2020 г. При положение, че намалението е с не по-малко от 30%, държавата ще ги подкрепя с 50 на сто от осигурителния доход за април 2021 г. и от осигурителните вноски за сметка на работодателя.

Компаниите, получили средства за запазване на заетостта на работниците и служителите от групите по постановлението, са длъжни да изплащат трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за април 2021 г. и да внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец.
Финансовите средства ще се превеждат на съответния работодател по банков път от НОИ. Постановлението влиза в сила от 1 юни 2021 г.

30.06.2021

ОБЯВИТЕ ЗА РАБОТА МОГАТ ДА КРИЯТ РИСК ЗА ТРАФИК НА ХОРА

Предвид факта, че началото на трафика на хора може да бъде и съблазнителна обява за работа, Агенцията по заетостта и Инспекцията по труда се включват като партньори на кампанията "Не залагай съдбата си на карта".

Кампанията се организира от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност"(ГДБОП) и Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) с финансовата подкрепа на Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT).

Kампанията ще се проведе в два периода: от 28 юни до 31 юли с фокус върху рисковете от въвличане в трафик на хора с цел сексуална експлоатация и от 18 октомври до 30 ноември с акцент върху ползвателите на сексуални услуги, предоставяни от жертви на трафик. В рамките на кампанията ще бъдат разпространени информационни материали и клипове с цел превенция и повишаване на информираността по темата.

Често сред предпоставките за попадане в трафик на хора с цел трудова или сексуална експлоатация са рисковите инициативи за трудова реализация – най-вече в чужбина. За да се избегне рискът от попадане в трафик с цел трудова експлоатация, хората, търсещи работа зад граница - сезонна или постоянна, не следва да се договарят само в Интернет или извън офиса на този, който обещава заетост. Условията винаги следва да бъдат договорени в писмена форма и в никакъв случай не трябва да се предоставят личните документи на други лица.

Важни съвети и контакти за съдействие са публикувани на сайта на Агенцията по заетостта в рубриката „Превенция на трафика на хора с цел трудова експлоатация”, където ще бъдат периодично добавяни и материали, свързани с кампанията „Не залагай съдбата си на карта”.

Инспекцията по труда периодично също публикува съвети за търсещите и предлагащите работа зад граница, за да се повиши тяхната информираност за правата и задълженията им. В сайта на ИА ГИТ, в секцията "Дейност", рубрика "Информационни кампании" е създадена и подрубрика "Информационна кампания "Права през всички сезони". ИА ГИТ е партньор на кампанията, която се организира от Европейския орган по труда.

Полезни материали за българите, работещи в чужбина, се публикуват и в секцията "За работодатели и работещи", рубрика "Работа на български граждани в чужбина".

Подробности за кампанията са публикувани на сайта на Министерство на вътрешните работи, а повече информация за проблемите, свързани с явлението „трафик на хора”, може да бъде намерена на интернет страниците на Националната комисия за борба с трафика на хора: www.antitraffic.government.bg и www.antitraffic.bg.

27.06.2021

ДНЕС Е СВЕТОВЕН ДЕН НА МИКРО-, МАЛКИТЕ И СРЕДНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ

През 2017 г. Общото събрание на ООН обявява 27 юни за Световен ден на микро-, малките и средните предприятия. Целта е да се повиши обществената информираност за техния принос в световната икономика и преодоляването на бедността, както и да се насърчат усилията за създаване на благоприятна бизнес среда за оцеляването и развитието им.

По данни на неправителствената организация Международен съвет за малкия бизнес микро-, малките и средните предприятия представляват над 90% от всички предприятия в света и осигуряват средно около 70% от общата заетост и 50% от брутния вътрешен продукт. Те са основен двигател на икономиката в повечето държави, и особено в развиващите се страни, като дават хляб на най-много хора от уязвимите социални групи.

В същото време днес те са най-засегнати от пандeмията от COVID-19 и се нуждаят най-силно от подкрепата на държавата и организациите за икономическо развитие.

В България по данни на НСИ през 2019 г. има 388 980 бр. микро предприятия (до 9 лица) с 691 496 заети; 25 204 бр. малки предприятия (10 - 49 лица) с 494 071 заети и 4738 бр. средни предприятия (50 – 249 лица) с 467 303 заети.

25.06.2021

С КОЛКО ЩЕ СЕ ВДИГНАТ ЗАПЛАТИТЕ У НАС

Заплатите у нас ще продължат да се увеличават, показва пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Очакваното нарастване на икономическата активност и търсенето на труд в страната през 2021 г. ще допринесе за ускоряване на номиналния растеж на компенсацията на един нает до 6.4%.

По-голям ръст на заплатите ще има в услугите, вследствие на очакваното възстановяване на дейността и наемането на работна сила през втората половина на годината. Принос ще има и увеличението на доходите в приоритетни сектори, както и в структурите, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията, както и вдигането на минималната работна заплата и др.

През 2022 г., в съответствие с очакванията българската икономика  да  достигне пълното си възстановяване и възходящата динамика на наетите, компенсацията на един нает ще продължи да се ускорява до 7.1%, пише в документа.

В периода 2023-2024 г. темпът на нарастване на заплатите ще остане висок, но в края на прогнозния период той ще започне да се забавя поради постепенното изчерпване на възможностите за увеличение на предлагането на трудов ресурс.

Отрицателният ефект от пандемията върху доходите от труд беше по-слабо изразен и номиналният растеж на компенсацията на един нает възлезе на 5.9% през 2020 г., което надхвърли оценките за развитието на показателя от есента, посочват от финансовото министерство.

Спад на заплатите беше отчетен в четири от секторите на икономиката (операции  с недвижими  имоти;  информационни дейности; търговия, хотели и ресторанти, и транспорт; култура, спорт и развлечение), докато в индустрията и публичния сектор показателят се повиши с двуцифрен темп.

Върху нарастването на компенсацията на един нает влияние оказа и ускоряването на растежа на разходите на работодателите за социални осигуровки.
Оценките  за  нарастването  на  доходите  от  труд  в средносрочен хоризонт също са ревизирани във възходяща посока, но остават близки до представените в есенната прогноза, пише в пролетната прогноза на МФ.

25.06.2021

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДОКУМЕНТИ ПРИ СКЛЮЧВАНЕ НА ТРУДОВ ДОГОВОР

Ако при кандидатстването за нова работа работодателят определя изискванията за предварителната документация, която кандидатът следва да представи (например автобиография и Мотивационно писмо в определен формат и др.), то правилата относно необходимите документите при сключване на трудов договор са определени с нормативен акт, с който и двете страни в трудовите правоотношения следва да се съобразят.  Изискванията за това са изчерпателно изброени в закона. Работодателят може да изисква представянето и на други документи, извън посочените по закон, но само ако това е предвидено или произтича от закон или друг нормативен акт.

По-конкретно, за сключването на трудов договор служителят е необходимо да представи:

  1. Документ за самоличност, който след представянето му се връща веднага. Целта на документа е да удостовери, че лицето, което ще подпише документите, е същото, с което работодателят има желание да сключи трудов договор. Работодателят няма право да снима документите за самоличност (лична карта или паспорт) и да държи копие от тях, освен ако не получи изрично съгласие от лицето, или не съществува специален нормативен режим, който го задължава да администрира тази информация.
  2. Документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства. Чрез изброените документи лицето удостоверява способността си да осъществява съответната работа, за която сключва трудов договор.

Съгласно последните изменения на Наредба № 4 от 1993 г. (ДВ, бр. 99 от 2017 г.), ако представеният документ е за придобито висше образование в чужбина, административен орган, който е работодател, е длъжен да изиска удостоверяване на признаването му по служебен ред. След изменението на наредбата отпадна изискването за представяне на хартиен носител на удостоверение, с което се признава придобито висше образование в чужбина.

При това положение, когато лице кандидатства за работа по трудово правоотношение, административен орган, който е работодател, вече няма да има право да изисква от него представянето на удостоверението за признаване, а ще следва да изиска удостоверяване на признаването му по служебен ред. С това изменение се намалява административната тежест за гражданите.

  1. Документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж.

Ако например лицето е завършило висше образование по специалността „Право”, то следва да удостовери своята юридическа правоспособност, която е придобило след тримесечен стаж като стажант-юрист и успешно полагане на изпит (съгласно Наредба № 2 от 23.09.2002 г. за придобиване на юридическа правоспособност).

  1. Документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца. Чрез този документ се удостоверява, че здравословното състояние на лицето позволява да заема съответната длъжност.
  2. Свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало. За сключването на трудов договор, за който изрично не е предвидено, че трябва да се представи такова свидетелство, лицето може да откаже да го представи, ако му бъде поискано.
  3. Разрешение от Инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години, или е на възраст от 16 до 18 години.

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 1993 г., изброените по-горе документи са необходими и при възникване на трудово правоотношение въз основа на избор и конкурс.

24.06.2021

НАБЛИЖАВА КРАЙНИЯТ СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯ ПО ПРОЕКТ „ЗАПАЗИ МЕ”

Наближава крайният срок - 30.06.2021 г. за подаване на документи за изплащане на компенсациите  на работодатели, работници и служители, кандидатстващи по проект „Запази ме”.

Припомняме, че от 1 април 2021 г. влязоха в сила промените в мярката, които регламентират правото на компенсация за не повече от 60 дни в рамките на 2020 г. и за не повече от 90 дни в рамките на 2021 г. за персонала, ползвал неплатен отпуск във връзка с наложените противоепидемични ограничения.  

Работодателите, които подават за първи път Заявление за изплащане на компенсации за настоящия период или за предходен период, имат време все още да се запознаят с актуализирания пакет от документи, който е публикуван на официалната страница на Агенцията по заетостта.

Работодателите пък, които вече са подали заявление за изплащане на компенсации, одобрени са, и желаят работниците и служителите им да продължат да получават компенсации, не подават ново Заявление. Те депозират към съответната дирекция „Бюро по труда” пакет от документи, които могат да намерят отново на официалната страница на Агенцията по заетостта.

Всички Указания за работодатели за подаване на заявления и отчитане, актуални образци на документи, както и всички заповеди на министъра на труда и социалната политика, с които се утвърждава Списък с кодовете на икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяването на дейност с акт на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, могат да бъдат намерени на електронната страница на Агенцията по заетостта или тук.

24.06.2021

ПРОДЪЛЖАВАТ МАРКЕТИНГОВИТЕ КАМПАНИИ ЗА ПАЗАР "РУМЪНИЯ"

"Нашето приятелство е много важно за туризма, тъй като сме съседи и е от изключително значение да поддържаме добри взаимоотношения". Това каза министърът на туризма Стела Балтова след среща с посланика на Румъния у нас Бръндуша Предеску. Двете са обсъдили състоянието на туристическия сектор в двете страни.

Северната ни съседка е на първо място по входящ туризъм у нас през последните години. Министър Балтова е изразила надежда, че тази тенденция ще се запази и занапред. "Продължаваме и нашите интегрирани маркетингови кампании за пазар Румъния", поясни министърът на туризма. Посланикът е потвърдил, че тези активности са видими в Румъния и влияят на избора за пътуване до България. За периода януари - април тази година са отчетени над 103 хиляди посещения от румънски туристи у нас, а само от 27 май до 17 юни, по неокончателни данни, над 20 хиляди румънски туристи са пренощували в местата за настаняване в България. В тази връзка служебният министър е уверила посланик Предеску, че мерките, които се вземат у нас във връзка епидемичната обстановка, са ясни и се спазват стриктно.

Посланик Предеску оцени високо работата в синхрон на властите в двете държави при скорошното отваряне на границите и отпадането на ограниченията при преминаване.

Румъния заяви готовност да си партнира с България и по общия път към пълноправно членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Двете държави ще обединят усилия за съвместна бъдеща работа в рамките на влиятелната организация за подобряване резултатите на туристическата индустрия.

На срещата е изтъкнато също така доброто сътрудничество и готовността за плодотворна работа и в рамките на работната група за туризъм към Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, където Румъния е страна координатор до 2022 година.

По думите на посланик Предеску е важно двете страни да продължат да работят заедно - както за стимулиране на туристическия бизнес, така и за други сектори на икономиката. Тя информира още, че Румъния предлага множество възможности за туризъм, които биха представлявали интерес за българските туристи.

На срещата са дискутирани двустранни инициативи като предлагането на съвместни продукти и културни туристически маршрути с идеята да бъдат привлечени гости от далечни туристически пазари, особено след отшумяването на световната пандемия от Covid-19.

В контекста на активизирането на сезона са обсъдени темите за транзитното преминаване на автобуси през Румъния с украински и молдовски туристи, желаещи да почиват у нас, както и преминаването на румънски туристи през България в посока Гърция.

18.06.2021

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: ИНВЕСТИЦИИ В РАЗМЕР НА 5,32 МЛН. ЛЕВА ПОЛУЧИХА 13 СТАРТЪПА

Инвестиции в размер на 5,32 млн. лева получиха 13 фирми чрез  акселераторската програма “Vitosha ACCELERATE” на посредника „Витоша Венчър Партнърс“. 5,16 млн. лв. са публични средства, като ресурсът е предоставен от Фонд на фондовете по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Допълнително привлеченият частен капитал е в размер на близо 160 хил. лева, съобщи Фонд на фондовете.

Клауд Тек (NulaBG) е една от седемте компании от акселераторската програма, която получи финансиране. Тя е от сектор – финтех и представлява платформа за банкиране и счетоводство за малък и среден бизнес.

Грид Метрикс е от сектор - изкуствен интелект. Дружеството помага фирми за комунални услуги да получават полезна информация относно ефективността на инфраструктурата си чрез изкуствен интелект.

Трейс дъ Тейст е от сектор - фудтех и представлява платформа, която дава възможност на вериги магазини, супермаркети, ресторанти, пекарни, хотели и др. да монетизират храна и стоки с изтичащ срок на годност; такива, които са без търговски вид или трудни за продажба.

Фиду Трейд е изцяло дигитален доставчик на финансови услуги за малки и средни износители от развиващите се пазари към Западна Европа. Компанията развива иновативна финтех платформа, която позволява на българските износители да монетизират своето вземане в момента на изпращане на стоката или извършване на услугата. Дружеството е от сектор – финтех.

Трайб еспортс (Augment) е от сектор - електронни спортове и е платформа за анализ на данни за електронните спортове.

Интернешънъл Статъринг Терапи Институт (Bye Bye Stuttering) е  онлайн платформа, която помага на хора с речеви затруднения. Чрез нея те могат да провеждат сами терапията си с подкрепата на свои близките. Това е възможност, която традиционните терапии не предлагат. Дружеството е в сектора за здравни грижи – хелттех.

Екополитех разработват биоразградими полимери и екологични решения, които ще послужат на индустрията да премине от изкуствени материали към използване на биоразградими еквиваленти за изработка на изделия за еднократна употреба. Компанията е от сектор - чисти технологии.

От Фонд на фондовете информираха, че извън акселераторската програма „Витоша Венчър Партнърс-Фонд I“ КД затвори още шест инвестиционни сделки.

Компанията Омнио (Omnio) е от сектор – регтех и предоставя софтуерно решение за разследване, обезпечено с изкуствен интелект, което автоматизира процесите по допустимост и предотвратяване на финансови измами за финансови институции. Инвестирани са средства в размер на 391 166 лв. за развитие на платформата и за внедряване на Омнио във финансови институции.

Асен Аеронаутикс Европа (Assen Aero) от сектор – аеронавтика разработва уникален дрон за превоз. С помощта на предоставената от фонда инвестиция над 1,173 млн. лева компанията ще разработи първия си прототип, който ще може безопасно да превозва хора.

Петмол (Petmall) е една от най-бързо развиващите се фирми в сектора на търговията с храни и аксесоари за домашни любимци. Инвестиция в размер от 1,564 млн. лева ще помогне на компанията да внедри нови бизнес модели, да разшири пазара си и да разрасне онлайн продажбите си.

ТокУайз ООД (TokWise) е иновативна платформа за управление на портфейл от проекти за производство на зелена енергия, която подпомага оптимизирането на бизнес моделите на енергийни компании. Инвестицията от 293 375 лв. ще помогне на платформата да достигне до нови клиенти в България и Европа и да надгради продукта си. Тя е избрана от сектор - Софтуер като услуга, Зелена енергия.

Пелет Бокс (Pellet Box), която е в процес на учредяване ще работи в сектор - енергийна ефективност/ възобновяема енергия. Тя е първата компания в България, която ще предоставя лесен, денонощен достъп до пелети и други насипни стоки чрез вендинг машини. Пелет Бокс предлага и персонализирани решения за домакинства с двор, обезпечаващи отоплителните им нужди. „Витоша Венчърс Партънрс“ инвестират 391 166 лв. във внедряване на решенията на компанията.

ХелтМи Продуктс (Meat Me Bar) от сектор – фудтех създава иновативни, здравословни, висококачествени и достъпни хранителни продукти, които са с ниско съдържание на въглехидрати, от изцяло натурални съставки. С инвестицията от 782 332 лв. компанията ще разшири пазара си и ще разработи поредица от други иновативни и здравословни попълнения от продуктовата си линия.

Припомняме, че „Витоша Венчърс Партнърс“ управлява фонд в размер на 50,7 млн. лв., от които 49,1 млн. лв. са публични средства, предоставени чрез Фонд на фондовете от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. (ОПИК), съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, а останалите представляват частно съфинансиране.

До края на 2023 г. фонд мениджърът трябва да инвестира в близо сто стартиращи компании в ранен етап от тяхното развитие. Малки и средни предприятия на етап ускоряване могат да получат финансиране от 30 хиляди лв. до 100 хил. лв. Между 30 хиляди лв. и 2 млн. лв. ще получат по-напредналите в разработването на своя продукт или създаването на прототип компании.

16.06.2021

КОМАНДИРОВАНЕ И ИЗПРАЩАНЕ НА РАБОТНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ В СТРАНА ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Настоящият материал има за цел да даде общ поглед върху актуалната нормативна уредба, приложима към командироването на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в страна от Европейския съюз.

Темата отново набира популярност, след като Европа и светът започват бавно, но целенасочено да се отърсват от Covid-19 кризата и физическото движение на хора на Стария континент започва да се активизира.

В допълнение, в началото на годината бяха приети промени в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата), които съществено измениха нормативната рамка.

Основната уредба е в чл. 121а от Кодекса на труда. Най-общо командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на ЕС, въз основа на договор, сключен между работодателя и трето лице – ползвател на услугите или когато служителят е командирован в предприятие от същата група. Разбира се, уредбата е приложима и когато работодателят е лице, регистрирано по законодателството на друга държава-членка на ЕС и командирова работник или служител на територията на Република България, както и в случаите, когато се касае за предприятие, което осигурява временна работа. 

Настоящата статия ще се фокусира върху командироване на работници и служители от български работодател въз основа на договор, сключен между работодателя и трето лице – ползвател на услугите. Останалите случаи ще бъдат предмет на следващи материали.

На първо място, между работодателя и служителите следва да съществуват трудовоправни правоотношения, валидни за целия период на командироването. 

Командироването на работници се осъществява по силата на договор, който работодателят в качеството си на изпълнител или подизпълнител сключва с възложител от държава – членка на ЕС или на ЕИП. С оглед на гореизложеното, е задължително да има сключен договор между българския работодателя и ползвателя на услугите в другата държава-членка.

Наредбата изисква работодателят и служителят да уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. Това допълнително споразумение следва да урежда: характера и мястото на работа, началната и крайна дата на командироването, размера на основното и допълнителните трудови възнаграждения, продължителността на работните ден и седмица, почивки, условията за жилищно настаняване, вида на транспортните средства и маршрута и др.

Съществен елемент от командировъчното правоотношение е, че командированите работници не могат и не бива да се поставят в по-неблагоприятно положение (условия на труд) от местните работници за дадена длъжност в приемащата държава. Под общото понятие „условия на труд“ следва да се разбира: минимална почивка, максималната продължителност на работното време, минималния платен годишен отпуск, възнаграждението, здравословните и безопасни условия на труд и др.

В случай че условията на заетост в нашата страна са по-благоприятни за служителя от условията в приемащата страна, приложими ще са тези по-благоприятни условия.

Работодателят е длъжен да начислява и да изплаща на служителя уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от установения размер на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения за същата или сходна работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.
Прилага се не само българско осигурително законодателство (по силата на удостоверение А1), а и действащите закони в приемащата държава.

А1 е удостоверение, което се издава от компетентната териториална дирекция на НАП по реда на европейски Регламент (EО) № 883/2004. Целта на удостоверението е да се определи в коя държава ще се заплащат осигурителните вноски на работника, а именно – дали в България или в държавата, в която работникът е командирован (приемаща държава).

Искането за издаване на удостоверение А1 се подава преди изпращането на служителите в приемащата държава. Искането може да се заяви и след началото на командировката. При липса на валидно удостоверение или постановен отказ за издаването му от НАП, компетентните институции в приемащата държава могат да начислят осигуровки. Издаването на Удостоверение А1 е приложимо, ако се полага труд в друга държава от ЕС за повече от един месец и максимум до 24 месеца. След изтичането на максималния срок, командировката следва да се прекъсне, за най-малко два месеца.

Издаването на удостоверението (съответно приложимостта на българското осигурително законодателство) е предпоставено от редица условия, на които работодателят следва да отговаря, сред които: да има икономическа история - минимум 3-4 месеца да е извършвана дейност на територията на България в същата сфера, в която ще се командироват служителите; поне 25 % от оборота на фирмата, спрямо общия, трябва да е реализиран на територията на България, с български контрагенти, за предходните 12 месеца или от момента на стартиране на дейността; поне 25 % от персонала, зает в основната дейност на работодателя, следва да продължи да упражнява труд в България.

Както стана дума, уредбата на института е обширна и детайлна, като при командироването на служители от дадено предприятие следва да бъдат преценени всички условия и изисквания, приложими към конкретния случай.

16.06.2021

КАК ДА РАЗБЕРЕМ ДАЛИ ОФЕРТАТА ЗА РАБОТА В ЧУЖБИНА Е ИЗМАМА

Инспекциите по труда на България и Франция планират извършване на съвместни/съгласувани проверки като част от общоевропейската кампания "Права през всички сезони"(#Rights4AllSeasons), съобщиха от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" /ГИТ/.

Проверките са предвидени за септември. В рамките на тях ще се осъществи контрол на френски работодатели, наели български сезонни работници, както и на фирми, свързани с изпращането им от България.

Кампанията, анонсирана вече от Агенцията по заетостта, стартира на 15 юни 2021 г. и ще продължи до края на октомври. ГИТ е основен партньор на Агенцията по заетостта за провеждането й у нас. Целта е да се повиши информираността на търсещите работа, работещи и работодатели за правата и задълженията им при сезонна заетост, както и да се обърне внимание на необходимостта от насърчаване на справедливи и безопасни условия на труд за сезонните работници, наети в страните от Европейския съюз.

Стартът на кампанията съвпада с периода на масово наемане на трансгранични сезонни работници. ИА ГИТ напомня отново на търсещите работа да бъдат особено внимателни при търсени на работа в чужбина. Предвид пандемията от КОВИД-19 желаещите да работят в чужбина трябва да бъдат наясно с условията за влизане в приемащата държава като част от противоепидемичните мерки. Такава информация се публикува постоянно на сайта на Министерството на външните работи.

Сигнал за възможна измама е, ако при уговаряне на заминаването и наемането работодателят отказва лична среща с работника или такава се провежда извън офиса. От търсещото работа лице не трябва да се искат такси и други плащания, свързани с уреждането на работата. Документите, под които се подписват търсещите работа, трябва да бъдат на разбираем за тях език. Всяко задържане на личните документи на хората е предупреждение, че те могат да попаднат в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация.

За да е сигурен работникът, че всичко е изрядно с фирмата, която го изпраща, той може сам да провери дали тя има регистрация в Агенцията по заетостта като фирма посредник или предприятие, което осигурява временна работа. За целта той може да направи справка на сайта на АЗ, като списъците са публично достъпни.

Инспекцията по труда периодично публикува на сайта си полезна информация за търсещите работа в чужбина https://www.gli.government.bg/bg/node/11419. Специално за кампанията е създадена рубрика "Европейска кампания: Права през всички сезони" https://www.gli.government.bg/bg/taxonomy/term/519.

Информация за условията на труд и живот в държавите членки на ЕС е публикувана и на сайта на EURES България, а информация на европейско ниво във връзка с кампанията ще се публикува и в сайта на Европейския орган по труда: https://www.ela.europa.eu/campaigns/rights-for-all-seasons.

16.06.2021

ИЗТИЧА СРОКЪТ ЗА ДЕКЛАРИРАНЕ НА ДАНЪЦИ ОТ ЕТ И ФИРМИ

Над 60% от фирмите, плащащи корпоративен данък, са обявили приходите си пред НАП 14 дни преди настъпването на крайния срок. Едноличните търговци, включително плащащи патентен данък и земеделските стопани, избрали да се облагат като еднолични търговци, които вече са подали декларации за доходите, надвишават 63 000.

От НАП напомнят, че срокът за деклариране и внасяне на данъка и окончателните социални и здравни осигурителни вноски за лицата, извършващи дейност като едноличен търговец, както и земеделските стопани, избрали този ред на облагане, е 30 юни.

До края на юни, заедно с годишната си данъчна декларация, те трябва да подадат и декларация образец  № 6 с общия размер на дължимите  за предходната година осигурителни вноски. 

30 юни е и срокът, в който фирмите декларират и плащат корпоративен данък  по чл. 92 и чл. 93 от Закона за корпоративното подоходно облагане, данък върху разходите, данък върху приходите на бюджетните предприятия, данък върху приходите от помощни и спомагателни дейности по смисъла на Закона за хазарта, както и данък върху дейността от опериране на кораби.

Подаването на данъчните и осигурителни декларации и документи, както и плащането към бюджета, се извършват онлайн, чрез портала за е-услуги: https://inetdec.nra.bg/, с персонален идентификационен код (ПИК) на НАП за физически лица или квалифициран електронен подпис (КЕП).

Информационният център на НАП отговаря на въпроси на клиенти на телефон: 0700 18 700 от 9.00 часа до 17.30 часа в делнични дни. Обаждането е на цена, според тарифите на съответния оператор.

6.06.2021

КАКВО ЗНАЧИ ТОРМОЗ НА РАБОТНОТО МЯСТО

Кодексът на труда не съдържа определения за "тормоз" и "насилие" на работното място, включително и на база пол, както и мерки, насочени към предотвратяването им.

Това може да се промени, ако България ратифицира Конвенция 190 на Международната организация на труда /МОТ/ за премахване на насилието и тормоза в областта на труда. Експерти ще обсъждат на форум, организиран от КНСБ и фондация "Фридрих Еберт", необходимостта от ратифициране от България на Конвенцията на МОТ, предаде БТА.

Конвенцията беше приета на юбилейната 108-а сесия на МОТ през юни 2019 г. За първи път чрез нея се формулира и прогласява ново трудово право - правото на всеки човек на работно място без насилие и тормоз. Конвенцията е първият международен инструмент за защита на работника от подобни деяния.

Според експертите, за съжаление, и днес насилието на работното място все още е част от реалността на много професии, особено в сферата на обществените услуги. В голям процент от случаите насилието или тормозът са адресирани към жени. По данни на МОТ, 35 на сто от жените в световен мащаб са жертви на пряко насилие на работното място. Общо 45 процента от жените в Европейския съюз твърдят, че са били жертви в един или друг случай на насилие. Между 40 и 45 на сто съобщават, че са били обект на сексуален тормоз на работното място.

Според проучване на Европейската конфедерация на профсъюзите, огласено през март тази година, работодателите, законодателите и правоприлагащите органи не полагат достатъчно усилия, за да се справят с насилието и тормоза на работното място. Едва 23 на сто от участвалите жени в проучването смятат, че работодателите са направили достатъчно за справяне с насилието и тормоза на работното място, включително упражняването му онлайн. Само 16 процента посочват, че по време на локдауна работодателите са актуализирали своите политики за справяне с онлайн тормоза, свързан с работата от разстояние.

Същият процент казва, че законите в тяхната страна са достатъчно силни, за да се справят с насилието и тормоза на работното място, включително онлайн, а 17 на сто вярват, че те се прилагат адекватно. Повечето от анкетираните посочват, че са силно загрижени заради проблема и в двете форми, под които се прилага - онлайн и офлайн.

Конвенция 190 на МОТ дава ясна дефиниция на понятието "насилие и тормоз" като "единични или повтарящи се поведение, практика или заплаха, целящи, водещи или можещи да доведат до физическа, психологическа, сексуална или икономическа вреда". Конвенцията защитава работниците и служителите, независимо от техния статут, като включва случаите, при които извършители са трети страни - клиенти или доставчици на услуги, и обхваща отражението на домашното насилие върху работния климат и процес.

Разширеното тълкуване на определението за "работник" пък обхваща всички дейности, които могат да се определят като работа - с или без традиционните договорни отношения - и така отговаря на съвременната реалност на един мобилен и многообразен свят на труда. Понятието покрива работещите и по време на техния отпуск, стажантите, търсещите работа, уволнените и временно отстранените от работа, както и тези, които са натоварени с функцията на работодатели или изпълняват задълженията на такива.

Конвенцията въвежда определения на понятията "насилие и тормоз в света на труда" и "насилие и тормоз, основани на пола". Чл. 127 от КТ не съдържа задължения за работодателя или други лица да се въздържат, да не предприемат действия, които представляват "тормоз" и "насилие" по силата на определението на чл. 1 от Конвенция 190 на МОТ. Няма подобни текстове и в Закона за държавния служител, както и в други закони, които като цяло или частично регулират конституционното право на труд.

В Закона за защита от дискриминация има определение само за "тормоз", но то се различава от определението в чл. 1 от Конвенция 190, предвид, че в този закон тормозът (вкл. и този основан на пола) е уреден от гледна точка създаване на неравенство, неравнопоставеност. Докато в конвенцията той е свързан с друга специална цел - "причиняването на физическо, психологическо, сексуално или икономическа вреда".

В конвенцията са обосновани редица съществени последици, свързани с тормоза и насилието. Те въздействат отрицателно върху качеството на публичните и частните услуги и могат да попречат на хората, особено жените, да навлязат на пазара на труда, да останат в работната сила и да се развиват професионално. Тормозът и насилието на работното място влияят неблагоприятно върху психологическото състояние, физическото и сексуалното здраве на хората, чувството им за достойнство, семейната им среда и социалната среда.

14.06.2021

АКТУАЛИЗИРАНА Е ЕЛЕКТРОННАТА УСЛУГА НА НОИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ПРОГНОЗЕН РАЗМЕР НА ПЕНСИЯТА

Дoпълнeнa вeрcия нa eлeктрoннaтa уcлугa „Изчиcлявaнe нa прoгнoзнa пeнcия“ e aктивнa нa интeрнeт cтрaницaтa нa Нaциoнaлния ocигуритeлeн инcтитут (НOИ). Публикувaнa e и aктуaлизирaнaтa мeтoдикa зa изчиcлявaнe нa индивидуaлния кoeфициeнт зa пeнcиитe, oтпуcнaти c нaчaлнa дaтa cлeд 31.12.2018 г.

Нoвитe вaриaнти нa eлeктрoннaтa уcлугa и мeтoдикaтa oтрaзявaт прoмeнитe в Кoдeкca зa coциaлнo ocигурявaнe, приeти в крaя нa 2020 г., и в Нaрeдбaтa зa пeнcиитe и ocигуритeлния cтaж, oбнaрoдвaни прeз мaй тaзи гoдинa, c кoитo e oпрeдeлeн нoв нaчин зa изчиcлявaнe нa нaмaлeниeтo нa индивидуaлния кoeфициeнт нa лицaтa, кoитo ca рoдeни cлeд 31.12.1959 г. и ca ocигурeни в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд.

Caмитe прoмeни влизaт в cилa oт 01.09.2021 г., бъдeщитe пeнcиoнeри вeчe мoгaт дa прoвeрят приблизитeлния eфeкт oт тяхнoтo прилaгaнe нa бaзaтa нa прoгнoзнитe cтoйнocти, изчиcлeни чрeз eлeктрoннaтa уcлугa.

Индивидуaлният кoeфициeнт e eдин oт eлeмeнтитe, въз ocнoвa нa кoитo ce oпрeдeлят рaзмeритe нa пeнcиитe, cвързaни c трудoвa дeйнocт. Нaмaлeниeтo му oтрaзявa oбcтoятeлcтвoтo, чe лицaтa, рoдeни cлeд 1959 г., ce ocигурявaт зa държaвнa пeнcия c пo-ниcък рaзмeр нa ocигуритeлнaтa внocкa зa риcкa „cтaрocт“, тъй кaтo чacт oт нeя пocтъпвa в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд c цeл пoлучaвaнe нa втoрa дoпълнитeлнa пeнcия. Тo e cтрoгo индивидуaлнo и кoрeкциятa зaвиcи прякo oт ocигуритeлнaтa иcтoрия нa лицeтo и кoнкрeтнитe му пeриoди нa ocигурявaнe.

При нoвия нaчин зa изчиcлявaнe нa нaмaлeниeтo нa индивидуaлния кoeфициeнт, кoйтo щe влeзe в cилa oт нaчaлoтo нa ceптeмври 2021 г., ce взeмaт прeдвид:

1) трaнcфeрът oт държaвния бюджeт в рaзмeр 12 нa cтo върху cбoрa oт ocигуритeлнитe дoхoди нa вcички ocигурeни лицa зa пeриoдa oт 2009 г. дo 2015 г. вкл. – при oпрeдeлянe рaзмeрa нa внocкaтa зa фoнд „Пeнcии“ нa държaвнoтo oбщecтвeнo ocигурявaнe зa трeтa кaтeгoрия труд, зa лицaтa, рoдeни прeди 01.01.1960 г.;

2) брoят нa мeceцитe, прeз кoитo лицeтo e ocигурявaнo в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд, cпрямo oбщaтa прoдължитeлнocт нa ocигуритeлния му cтaж, oпрeдeлeнa кaтo брoй мeceци c ocигурявaнe в държaвнoтo oбщecтвeнo ocигурявaнe, кaтo мeceцитe c ocигурявaнe в унивeрcaлeн пeнcиoнeн фoнд и в държaвнoтo oбщecтвeнo ocигурявaнe ca кaлeндaрнитe мeceци, зa кoитo ca внeceни или дължими ocигуритeлни внocки.

Прoмeнитe цeлят пocтигaнeтo нa пo-мaлкo пo рaзмeр нaмaлeниe нa индивидуaлния кoeфициeнт и cъoтвeтнo – пo-виcoк рaзмeр нa пeнcиятa.

14.06.2021

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: КОИ СА КАЧЕСТВАТА НА ПРЕДПРИЕМАЧИТЕ НА БЪДЕЩЕТО?

Предприемачите на бъдещето не трябва да имат голямо его, трябва да могат да приемат градивно критиката, да взимат решения бързо и да умеят още по-бързо да променят тези решения и да ги адаптират, така че да бъдат по-ефективни. Това са част от заключенията, около които се обединиха топ експертите, които участваха в дискусията на конференцията „Предприемачи на бъдещето“. Те бяха категорични, че идеята, макар важна, не е единствената основополагаща част за създаването и развитието на успешен стартиращ бизнес.

„Инвеститорите гледат идеята, но предприемачите трябва постоянно да я променят, докато стане правилна“, обясни Ангел Иванов, съосновател на популярната гурме верига за бургери Skapto. Според изпълнителния директор на „Булпрос Консултинг“ Ивайло Славов предприемачите трябва да търсят и да приемат постоянно обратна връзка и критика от техни доверени хора. „Много е важно да имаш ментор и човек, на чиято критика можеш да се довериш, за да ставаш по-добър“, категоричен бе той.

„За да работиш с хора, трябва да сложиш егото си в задния джоб и да имаш печелившо решение“, коментира и Крум Алексиев, директор на управление „Корпоративни клиенти“ в УниКредит Булбанк. Експертът от УниКредит Булбанк бе и първият, който даде ценни съвети за финансирането на стартиращ бизнес.

„Когато бизнесът стартира и е в начална фаза, във фаза на идея и продуктът трябва да се валидира, тогава обичайната практика е неговите собственици да го поддържат и да му осигуряват капитал. Те инвестират в идеята и я поддържат, докато тя започне да генерира паричен поток, който да стане достатъчно голям, за да може да обслужва дълг. Това е моментът, в който продуктът вече е валидиран, има крайни клиенти и собствениците могат да се обърнат към дълговите инструменти, за да получат финансиране за допълнително развитие на бизнеса“, обясни той.

По думите му, в момента средата в България е изключително благоприятна за достъп до финансиране, като допълни че международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) осигуряват голяма подкрепа на банковите институции за ресурс, който после се предоставя с гаранционни инструменти без значителни обезпечения.

На различно мнение, обаче, бе д-р Петър Дучев, главен лекар и управляващ съдружник в Дентална клиника "Петър Дучев". Според него осигуряването на финансиране продължава да е предизвикателство пред предприемачите, освен ако бизнесът им не е свързан с IT сферата. Самият той даде пример с това, че му е отнело 3 години да намери финансиране за разрастването на първата клиника от веригата.

Друга интересна гледна точка даде съоснователят на Skapto. Той определи предприемачеството като игра на мотивация, а според него финансирането със собствени средства има значителна роля върху мотивацията. „Ние винаги сме разчитали на собствени средства и мисля, че така мотивацията ни да се развиваме е по-голяма“, каза той.

Изпълнителният директор на „Булпрос Консултинг“ Ивайло Славов разкри, че в началото и тяхната компания се е финансирала със собствени средства. „Създадохме екосистема, променихме средата на финансиране. Преди 12 години беше само с роднини и приятели, сега има повече възможности, ако имаш идеи. Най-критични са фондовете за рисков капитал – от ангелски инвеститори, рисков и банков капитал“, каза Славов.

Участниците в дискусията коментираха и интересна тенденция за влиянието, което COVID-19 има върху предприемаческия сектор. Крум Алексиев обясни, че е нараснал броят на предприемачите, които приемат COVID-19 кризата като възможност. Той допълни, че в момента много млади предприемачи решават да инвестират в стартиране на бизнеса си с аргумента: „кога, ако не сега“.

Ивайло Славов също сподели мнение. Според него след Covid кризата има дефицит на оригинални идеи. А по темата за оригиналните идеи всички бяха категорични: младите предприемачи трябва да адаптират идеята за проекта си постоянно, за да отговарят на динамичните обстоятелства, пазари и нужди на клиентите. Четиримата бяха единодушни и върху това какъв трябва да бъде предприемачът на бъдещето: социално отговорен, креативен, скромен и гъвкав. Да се образоват и надграждат постоянно, да използват морето от информация в своя полза и да осъзнаят, че провалът не е позор – това бяха и част от всички ценни съвети, които участниците дадоха от сцената на „Предприемачи на бъдещето“.

Втората част на конференцията беше също толкова интересна – включвайки шест fireside интервюта между млади предприемачи и доказани експерти от предприемаческата екосистема у нас. Менторите, които излязоха на сцената, за да споделят безценния си опит, бяха Геновева Христова, предприемач и управляващ съдружник в ЛИГНА ГРУП, Виктор Манев, съосновател и партньор в Impetus Capital, Димитър Димитров - изпълнителен директор на Алтерко, управителят на Cocoon Mediacal Снежана Семова и Даниел Лорер - управляващ партньор в BrightCap Ventures.

Пред аудиторията в залата на „Предприемачи на бъдещето“, както и пред зрителите на живото излъчване в каналите на Investor Media PRO и Investor.bg, шестимата ментори се срещнаха с екипите на шест обещаващи стартъпи и говориха с тях за привличането на инвестиции, излизането на нови пазари, правилното маркетиране на проекта, създаването на успешна бизнес стратегия и много други теми.

Какви са те, можете да гледате в записа на „Предприемачи на бъдещето“ на дигиталната платформа за събития Investor Media PRO, където конференцията се излъчи на живо на 10 юни.

11.06.2021

ПРОДЪЛЖАВА ПОДКРЕПАТА С ОБОРОТЕН КАПИТАЛ ЗА МСП

От 14 юни 2021г. стартира третата фаза на програмата за подкрепа с оборотен капитал на засегнатите от противоепидемичните мерки бизнеси. Предвидени са нови 55 млн. лева за осигуряване на оборотен капитал чрез безвъзмездни средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. До момента са изплатени близо 120 млн. лева по първите две фази на програмата, допълват от НАП.

Трета фаза на програмата е свързана с удължаване подпомагането със средства за оборотен капитал на фирмите с преустановени дейности или обекти за периодите от 22 до 31 март 2021 г. или до различни дати през април 2021 г., съобразно заповедите на министъра на здравеопазването. Формулярите за кандидатстване в трета фаза се подават отново по електронен път през Портала за е-услуги на НАП и е-услуга „Подаване на документи за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Крайният срок за кандидатстване е 22 юни 2021 г. 

От НАП съветват кандидатите, които искат проверката за допустимост на посочените кодове на икономическа дейност, съгласно КИД-2008, да се извършва спрямо данните от годишните отчети за дейността на предприятията за 2020 г., да подадат отчетите си в НСИ преди да кандидатстват за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП.

Допълнителни разяснения за приложимите периоди за кандидатстване, срокове и формуляри за участие във фаза три ще могат да бъдат намерени в специализираната рубрика „Подкрепа чрез оборотен капитал“ на интернет страницата на НАП от понеделник идната седмица. Информация и съдействие клиентите могат да получат и на e-mail infocenter@nra.bg или на информационния телефон на НАП 0700 18 700.

11.06.2021

КАК ДА ОРГАНИЗИРАМ ФИНАНСИТЕ СИ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА

Грижата за личните финанси е фундаментална, ако искаме да водим щастлив и балансиран живот. Това означава, че тази грижа трябва да стартира от момента, в който започваме да боравим с лични средства, да печелим пари и да ги разпределяме спрямо желанията и нуждите си. По този начин се научаваме да владеем финансите си в непредвидими обстоятелства.

Нека разгледаме какви са възможните варианти за действие в случаите, в които изпадаме в ситуация на икономическа криза – лична финансова криза или криза на средата около нас. Ще преминем през стъпките, които можем да следваме, за да организираме успешно бюджета си.

  1. Нагласата ни спрямо парите

Със сигурност на повечето от нас се е случвало някое от следните неща:

- Опитваме се да спестяваме от месечния си доход, но не успяваме, защото винаги „изниква нещо“ и отлагаме за следващия месец. 

- Живеем от заплата до заплата.

- Чувстваме „недостиг“ на пари, но когато увеличим месечния си доход, например чрез по-добре платена работа, продължаваме да имаме същото чувство и финансовото ни положение не се променя особено. 

За да преодолеем тези и други подобни препятствия към “оздравяването” на финансите ни, най-напред трябва да сме наясно какво означават парите за нас.

Важно е да опитаме да анализираме как възприемаме парите и каква роля заемат те в живота ни. Това е от изключително значение, защото ако не познаваме собствената си нагласа, няма как да я променяме и подобряваме. Ето някои насочващи въпроси, с които можем да опознаем себе си:

- Какво беше отношението към парите в моето семейството?;

- Какво е отношението ми към парите днес?

Преди да отговорим на въпросите, трябва много добре да помислим дали възприемаме парите като източник на тревога или самоцел, както и колко често мислим за тях. Някои хора се сещат, че имат финансов проблем, чак когато са в пълна безизходица. Отговаряйки честно на тези въпроси, ние правим първата стъпка към обогатяването на финансовата ни култура и опознаването на нагласите ни към парите. 

  1. Изграждане на личен бюджет

След като си изясним какво са парите за нас, можем да пристъпим към изграждане на личен бюджет. Той е концепция, която освен проследяване на приходи и разходи, включва вече споменатата нагласа към финансите и ни дава и по-широка перспектива. 

Като за начало можем да започнем с обикновено проследяване на приходи и разходи. Основният стремеж, разбира се, е да не харчим повече отколкото печелим. Вече се предлагат различни видове приложения, които улесняват процеса по следене на харченето. Използването на съвсем елементарна таблица също може да донесе добри резултати. Важното е да бъдем постоянни във воденето на отчет и да изграждаме навици, които работят за нас. 

  1. Поставяне на финансова цел

Друг инструмент, който е от помощ в организацията на финансите ни, е поставянето на финансова цел. Тя може да бъде краткосрочна – за следващите няколко месеца или година, а може да бъде и дългосрочна – за следващите пет, десет или повече години. Важно е целта да бъде максимално специфична, постижима за нас и да е обвързана с краен срок. 

Пример за финансови цели са погасяване на дълг (потребителски кредит, ипотека и др.), спестяване за покупка на предмет (кола, телефон и др.), спестяване за образование или пенсиониране, изграждане на навика да спестяваме, създаване на инвестиционно портфолио и др. 

Задаването на финансова цел помага за ангажираността и мотивацията. Освен това тя допълнително ни насърчава да обмисляме начина, по който харчим. В условията на криза е от изключителна важност да владеем средствата си, без да се поддаваме на импулсивни решения като ненужни бързи покупки. Макар че носят краткотрайно удовлетворение, те имат негативно дългосрочно влияние върху финансовата ни рутина. 

  1. Повишаване на икономическото образование

Следващата стъпка, която е от основно значение за успешното управление на финансите ни, е постигането на едно добро ниво на финансова грамотност. Това включва основни знания от макроикономиката, познаване на процеси като инфлацията, основни функции и трендове на пазара, възможности за инвестиране. Във Finance Academy приемат именно финансовото образование като мисия, чрез която да постигнат устойчиво подобряване на качеството на живот у нас. Целта е постигане на по-добри финансови решения и изграждането на подходящи навици. Така ефектът от настъпила криза върху ежедневието ни би могъл да се минимизира, без това да преобръща света ни и да ни кара да правим големи и неудобни промени. 

В Програмата по Инвестиции и лични финанси към Finance Academy ще откриете успешни стратегии за управлението на личните ви финанси, как успешно да спестявате и инвестирате.

11.06.2021

КОЛКО ПАРИ СА НУЖНИ, ЗА ДА СИ В КЛУБА НА НАЙ-БОГАТИТЕ?

Колко пари са нужни, за да попадне човек в горния 1% на света по богатство? Този въпрос бива задаван всяка година, като дефинирането на точната сума остава нерешена задача. Това е така, защото всяка държава има собствен праг за попадане сред най-заможните. Така например, за да бъде човек в горния 1% по-богатство в САЩ са необходими 4.4 млн. долара, докато в Румъния ще са достатъчни едва 300 000 долара, сочи доклад на консултантската компания Knight Frank.

За да се води човек супербогат, са необходими поне 30 млн. долара – сума, която се оказва твърде висока дори за гражданите на Монако, при все че кралството има най-много богаташи на глава от населението в света. Оказва се, че за да попаднеш сред горния 1% по богатство в Монако са достатъчни 7.9 млн. долара, сочи докладът. Монако е държавата с най-висок праг за влизане в елитния клуб. На второ място се нарежда Швейцария, където са необходими поне 5.1 млн. долара. САЩ заема едва трета позиция с 4.4 млн. долара, въпреки че е дом на най-много супербогати хора в света.

Челната десятка се допълва от Сингапур (2.9 млн. долара), Нова Зеландия, Хонконг, Австралия (по 2.8 млн. долара), Ирландия (2.6 млн. долара), Франция (2.1 млн. долара) и Германия (2 млн. долара).

Във Великобритания за попадане в клуба на богатите ще са необходими поне 1.8 млн. долара, докато в Япония това ще се случи при минимум 1.5 млн. долара.

Състояние от 1.4 млн. долара е нужно за влизане в горния 1% в Испания и Италия.

В Китай хората с лично състояние от поне 850 000 долара се водят част от горния 1%. В Русия този праг пада до 400 000 долара.

Част от горния 1% по богатство в страната си са всички румънци с нетно състояние от над 300 000 долара, сочи докладът. Това е 22-ят най-висок праг от всички юрисдикции, попаднали в проучването на консултантската компания.

Данни за България няма, но ако вземем за отправна точка статистиката за Румъния и данните за БВП на глава от населението, можем да предположим, че сумата за попадане в горния 1% по богатство у нас е в порядъка на 200 000 – 300 000 долара. Това обаче е само предположение, тъй като проучването не дава информация за България, а статистиката се влияе главно от броя милионери във всяка страна.

Сред страните с най-нисък праг за влизане в елитния клуб попадат Бразилия (280 000 долара), Южна Африка (180 000 долара), Виетнам (160 000 долара), Нигерия (70 000 долара), Индия (60 000 долара), Филипините (60 000 долара), Индонезия (60 000 долара) и Кения (20 000 долара).

11.06.2021

НОВИ 55 МЛН. ЛЕВА СА ПРЕДВИДЕНИ ЗА ФИРМИТЕ, ЗАСЕГНАТИ ОТ ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИТЕ МЕРКИ

В началото на следващата седмица стартира трета фаза на програмата за подкрепа с оборотен капитал на засегнатите от противоепидемичните мерки бизнеси. Предвидени са нови 55 млн. лева за осигуряване на оборотен капитал чрез безвъзмездни средства по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020. До момента са изплатени близо 120 млн. лева по първите две фази на програмата, допълват от НАП.

Трета фаза на програмата е свързана с удължаване подпомагането със средства за оборотен капитал на фирмите с преустановени дейности или обекти за периодите от 22 до 31 март 2021 г. или до различни дати през април 2021 г., съобразно заповедите на министъра на здравеопазването. Формулярите за кандидатстване в трета фаза ще се подават отново по електронен път през Портала за е-услуги на НАП и е-услуга „Подаване на документи за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Крайният срок за кандидатстване е 22 юни 2021 г. 

От НАП съветват кандидатите, които искат проверката за допустимост на посочените кодове на икономическа дейност, съгласно КИД-2008, да се извършва спрямо данните от годишните отчети за дейността на предприятията за 2020 година, да подадат отчетите си в НСИ преди да кандидатстват за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП.

Допълнителни разяснения за приложимите периоди за кандидатстване, срокове и формуляри за участие във фаза три ще могат да бъдат намерени в специализираната рубрика „Подкрепа чрез оборотен капитал“ на интернет страницата на НАП от понеделник идната седмица. Информация и съдействие клиентите могат да получат и на e-mail infocenter@nra.bg или на информационния телефон на НАП 0700 18 700.

10.06.2021

РУМЪНИЯ ЗАБРАНЯВА НА ЧИНОВНИЦИТЕ ДА ВЗЕМАТ ЕДНОВРЕМЕННО ПЕНСИЯ И ЗАПЛАТА

Правителството на Румъния е одобрило законопроект, който забранява съчетаването на пенсия със заплата в бюджетния сектор, предават местни медии.

"Същевременно проектът предвижда увеличаване по желание на възрастта за пенсиониране до 70 години", каза румънският премиер Флорин Къцу. Той уточни, че законопроектът ще влезе в парламента със спешна процедура.

Нормативният акт предвижда възможност за избор между пенсия или заплата за работещите в държавния сектор, които изпълняват условията за пенсиониране. Ако те вече са пенсионери, но искат да продължат да работят в държавната система, тогава пенсията им ще бъде временно спряна. Също така служителите в бюджетния сектор не са задължени да се пенсионират при навършване на стандартната пенсионна възраст, а могат да продължат работа до 70-годишна възраст.

"Могат да се пенсионират по всяко време в интервала до навършване на 70 години. В публичния сектор пенсията не може да се съчетава със заплата. Служителите имат задължението в срок от 30 дни да изберат едно от двете", обясни министърът на труда Ралука Туркан. Румъния няма пари, за да вдигне пенсиите.

Телевизия Gigi24 отбелязва, че има редица изключения от правилото, което забранява натрупването на пенсия и заплата. Това са местните изборни длъжности, парламентаристите, членовете на Конституционния съд и Сметната палата, членовете на Румънската академия и други.

10.06.2021

KAĸ CE CЪЗДAВA И ПOДДЪPЖA YCПEШEН CТAPТИPAЩ БИЗНEC В НECТAБИЛНA CИТYAЦИЯ?

Kaĸви ca нaчинитe зa финaнcиpaнe нa cтapтиpaщ бизнec, ĸaĸ дa пpeдcтaвим ĸoмпaниятa cи пo пpaвилния нaчин пpeд пoтeнциaлни инвecтитopи и ĸaĸ ce cъздaвa здpaвocлoвнa cpeдa зa pacтeж нa бизнeca и нeгoвия ocнoвaтeл - тoвa ca caмo чacт oт тeмитe нa фoĸyc в диcĸycиятa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo", ĸoятo щe ce пpoвeдe нa 10 юни oт 10:00 чaca в xoтeл Нуаtt Rеgеnсу Ѕоfіа.

Πocлeднaтa гoдинa изпpaви цeлия иĸoнoмичecĸи ceĸтop пpeд peдицa пpeдизвиĸaтeлcтвa, a cpeд нaй-пoтъpпeвшитe бяxa мaлĸият и cpeдният бизнec. Koлĸoтo пo-paнo ĸoмпaниитe ce opиeнтиpaт и aдaптиpaт ĸъм пpoмeнящитe ce oбcтoятeлcтвa, тoлĸoвa пoвeчe дивидeнти щe пeчeлят. Ho ĸaĸ мoжe дa ce пocтигнe тoвa?

Oтгoвopи нa тeзи и oщe въпpocи щe нayчим oт yчacтницитe в диcĸycиoнния пaнeл нa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo", в ĸoйтo пpeдcтaвитeли oт вoдeщи ĸoмпaнии oт paзлични ceĸтopи щe ĸoмeнтиpaт ĸaĸ ce изгoтвя бизнec плaн в нecтaбилнa cитyaция, ĸaĸви ca тpиĸoвeтe дa дocтигнeш дo пo-гoлямa ayдитopия c oгpaничeн бюджeт и ĸoи ca пpeдимcтвaтa и нeдocтaтъцитe нa фpaнчaйзинг мoдeлa. Cpeд ocнoвнитe тeми щe бъдe и пpaвилният tіmе mаnаgеmеnt, чpeз ĸoйтo мoжeм дa paзпpeдeлим вpeмeтo cи eфeĸтивнo и дa избeгнeм burnоut.

Eĸcпepтнo пo тeмитe щe ce вĸлючaт Kpyм Aлeĸcиeв, диpeĸтop нa yпpaвлeниe Kopпopaтивни ĸлиeнти в УниKpeдит Бyлбaнĸ, Ивaйлo Cлaвoв, изпълнитeлeн диpeĸтop нa Бyлпpoc Koнcyлтинг, д-p Πeтъp Дyчeв, глaвeн лeĸap и yпpaвлявaщ cъдpyжниĸ в Дeнтaлнa ĸлиниĸa "Πeтъp Дyчeв", ĸaĸтo и cъocнoвaтeлят нa нaй-гoлямaтa вepигa зa гypмe бypгepи Ѕkарtо Aнгeл Ивaнoв.

Taзи гoдинa ĸoнфepeнциятa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo" се пpoвeждa  в paзличeн фopмaт, дaвaйĸи възмoжнocт нa млaди пpeдпpиeмaчи дa ce cpeщнaт c ycпeлитe в бизнeca и дa ги пoпитaт личнo, в ĸpaтĸи интepвютa пo вpeмe нa cъбитиeтo, за вcичĸo, ĸoeтo иcĸaт дa нayчaт зa cвoя cтapтиpaщ бизнec.

Зaщoтo нaй-вaжнoтo зa ycпexa нa млaдитe e пpeдaвaнeтo нa oпит и пpиeмcтвeнocттa мeждy пoĸoлeниятa. Meнтopитe, ĸaĸтo и cтapтъпитe, ĸoитo cпeчeлиxa възмoжнocт дa пpoвeдaт интepвютa нa cъбитиeтo, вeчe ca oбявeни. Πoвeчe зa тяx и пpoгpaмaтa нa "Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo" мoжe oтĸpиeтe нa cтpийминг плaтфopмaтa зa cъбития c пpoфecиoнaлeн фoĸyc - Іnvеѕtоr Меdіа РRО, ĸъдeтo ĸoнфepeнциятa щe ce излъчвa нa живo нa 10 юни.

Ha Іnvеѕtоr Меdіа РRО мoжe дa ce peгиcтpиpaтe зa пpиcъcтвиe ĸaтo гocт в зaлaтa. Mecтaтa ca oгpaничeни пopaди пpoтивoeпидeмиoлoгичнитe мepĸи, пpи ĸoитo ce пpoвeждaт вcичĸи cъбития в cтpaнaтa.

"Πpeдпpиeмaчи нa бъдeщeтo" щe ce излъчвa нa живo и нa Іnvеѕtоr.bg/lіvе. Гeнepaлeн пapтньop нa cъбитиeтo e УниKpeдит Бyлбaнĸ, ocнoвeн пapтньop - Aлтepĸo, c пoдĸpeпaтa нa Дeнтaлнa ĸлиниĸa Πeтъp Дyчeв и Индycтpиaлeн Xoлдинг Бългapия.

Oфициaлeн aвтoмoбилeн пapтньop нa cъбитиeтo: Πopшe Coфия Изтoĸ и VW. Инcтитyциoнaлни пapтньopи нa cъбитиeтo ca Bиcшeтo yчилищe пo зacтpaxoвaнe и финaнcи (BУЗФ) и Бългapcĸa cтoпaнcĸa ĸaмapa.

09.06.2021

ЕП ОДОБРИ ОБНОВЕНИЯ ЕВРОПЕЙСКИ СОЦИАЛЕН ФОНД

Европейският парламент одобри правилата за функционирането на Европейския социален фонд + (ЕСФ+) до 2027. Новата програма с бюджет от 88 млрд. евро поставя акцент върху подпомагането на децата и на младите хора в борбата с бедността и безработицата в ЕС.

Фондът ще подпомага достъпа до безплатно образование, качествена храна и дом за децата. Той също така ще подкрепя организирането на практически стажове и обучения за безработни млади хора.

Социалните въпроси са главна грижа за мнозина. Европейският социален фонд + ще насърчава социалното приобщаване на хората, които са изгубили работата и доходите си, и ще осигурява храни и базисна помощ на най-нуждаещите се.

Европейският социален фонд e най-старият финансов инструмент на ЕС за подобряване на възможностите за работа на хората и за повишаване на техния стандарт на живот.

ЕС разпределя финансиране от фонда към държавите членки и общините. Средствата отиват за подобряване на заетостта, премахване на слабости в образованието, мерки срещу бедността и социалното изключване.

Бенефициенти са обикновено отделни хора ‒ работници; млади хора; хора, търсещи работа; хора в затруднено икономическо положение.

От финансиране могат да се възползват също така компании и организации.

Обновеният фонд обединява редица съществуващи програми:

  • Европейски социален фонд и Инициатива за младежка заетост
  • Фонд за европейско подпомагане на хората в най-голяма нужда
  • Програма на ЕС за заетост и социални иновации.

ЕСФ+ ще инвестира в три главни области:

  • образование и обучение през целия живот
  • ефективност на пазара на труда и еднакъв достъп до качествени работни места
  • социално включване и борба срещу бедността.

Фондът ще подкрепя също така придобиването на умения, необходими за новите видове работа, които са свързани с прехода към "зелена" икономика и дигитализация.

Всяка държава членка ще трябва да задели достатъчно финансиране за справяне с детската бедност. Страните с високи нива на детска бедност ще трябва да изразходват поне 5% от ресурсите от ЕСФ+ за подпомагане на децата в различни области, от достъп до безплатно образование до получаване на прилична храна и жилище.

Страните с младежка безработица над средното ниво трябва да инвестират поне 12,5% от средствата за подпомагане на младите хора за намиране на работа.

09.06.2021

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ИСС ЗА МЕРКИ В ПОДКРЕПА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА И НА ЗАЕТОСТТА

На пленарна сесия на 7 юни Икономическият и социален съвет прие Резолюция за мерки в подкрепа на икономическото възстановяване на предприятията и на заетостта.

(разработена по собствена инициатива)

Консултантски център – Берковица публикува нейното съдържание:

Икономическият и социален съвет на Република България включи в Плана за дейността си през 2021 г. разработване на становище на тема „Икономическите последици от разпространението на COVID-19 в България и мерки за преодоляването им“.

Пленарната сесия, на свое заседание от 28.05.2021 г. взе решение Председателският съвет да изготви проект на резолюция на Икономическия и социален съвет за мерки в подкрепа на икономическото възстановяване на предприятията и на заетостта. Председателският съвет на свое заседание от 01.06.2021 г. прие проект на Резолюция на Икономическия и социален съвет за мерки в подкрепа на икономическото възстановяване на предприятията и на заетостта.

На пленарна сесия от 07.06.2021 г. Икономическият и социален съвет прие резолюцията.

  1. ИСС констатира, че в края на м. май 2021 г. изтече действието на редица мерки, въведени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. за преодоляване на последиците от пандемията, като: т.нар. мярка „60 на 40“ и мярката „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19“ (290 лв.), предназначена за секторите хотелиерство и ресторантьорство, транспорт и туризъм. До края на месец юни 2021 г. приключва и кандидатстването по мярката „Запази ме“ за подкрепа на доходите на работници от затворените с акт на държавен орган бизнеси, която вече е неприложима.
  2. ИСС отчита, че са налице известни възстановителни процеси, но намира, че икономиката на страната все още се нуждае от целеви мерки за подкрепа на бизнеса и заетостта, при запазване на изискването за спад на приходите с не помалко от 20%. ИСС предлага:

2.1. Да продължи целевата подкрепа за секторите с обективни затруднения и пазарни проблеми, като сектор I „Хотелиерство и ресторантьорство“, икономически дейности с код 49.39 „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде“ и 51 „Въздушен транспорт“ (КИД-2008), като се въведе нова мярка „75/100“, която да обединява досегашната подкрепа по приключващите мерки “60 на 40“ и „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID19“ (290 лв.). Програмата цели да запази над 35 000 работни места в тези ключови за икономиката сектори.

2.2. Да се финансира и приложи мярка, която да предоставя подкрепа на доходите на работниците и служителите в размер на 75% от осигурителния доход, пропорционално за времето през което не са работили, поради въведено непълно работно време, за да се запазят близо 300 000 работни места.

2.3. Да продължи реализацията на проект „Заетост за теб“, който при изчерпване на заделените средства от 210 млн. лв. да бъде захранен с допълнителен финансов ресурс, така че да може да се прилага поне до края на 2021 г.

2.4. По подобие на проект „Заетост за теб“, да се разработи програма за насърчаване и запазване на заетостта в сферата на селското стопанство и първичната преработка на земеделска продукция.

2.5. Да се разработи програма „Подкрепа за рестарт“ за самонаетите лица, която да осигурява целева еднократна подкрепа на стойност 50% от спада на дохода за 2020 г. спрямо този за 2019 г., но не повече от 5 000 лв. Условие за достъп до подкрепата е спад с минимум 20% на декларирания доход за 2020 г. спрямо този за 2019 г.

  1. Да се ускори договарянето и плащанията към крайните бенефициенти по мерките за подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лв. и на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от COVID-19.
  2. ИСС изразява следната позиция по анонсираните от правителството икономически мерки:

4.1. Предлаганата мярка за улеснен и ускорен достъп до кредити за МСП чрез операцията по ОПИК „Портфейлни гаранции“ е полезна, но много далече от достатъчна, особено в сравнение с действащите мерки в другите европейски страни.

4.2. ИСС подкрепя анонсираните секторни мерки за подкрепа, като осигуряване на ваучери по 500 лв. за ваканция в страната на 30 000 ученици и продължаване на подкрепата на чартърните полети от и до България с 35 евро на седалка.

  1. Концепцията за дизайн на мерките, посочени в 2.1. и 2.2. е описана в Приложение № 1 към настоящата Резолюция.

ПРИЛОЖЕНИЕ №1

КОНЦЕПЦИЯ ЗА МЯРКА „75/100“ ЗА ПОДКРЕПА НА ЗАЕТОСТТА И ДОХОДИТЕ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЯ СЪС СПАД НА ПРИХОДИТЕ ОТ ПРОДАЖБИ В РЕЗУЛТАТ НА НЕГАТИВНОТО ОТРАЖЕНИЕ НА COVID-19

Предназначение на мярката:

Запазване на заетостта и подкрепа на доходите на работниците и служителите в предприятия със спад на приходите от продажби (над 20%) в резултат на негативното отражение на COVID 19.

Мярката обединява досегашната т.нар. “60 на 40“ и „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19“ (290 лв.) по отношение на секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“, икономически дейности с код 49.39 „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде“ и 51.10 „Пътнически въздушен транспорт“ (КИД-2008).

Условия за ползване на мярката:

  1. Спад на нетните приходи от продажби за месеца, за които се кандидатства с не по-малко от 20 на сто спрямо съответния месец на 2019 г.
  2. Наличие на една от хипотезите:

2.1. Обективни затруднения и пазарни проблеми за дейността, поради въздействието на пандемичната ситуация в сектор I – “Хотелиерство и ресторантьорство”, икономически дейности с код 49.39 “Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде” и 51.10 „Пътнически въздушен транспорт“ от Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008)

2.2. Въведено непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда през периода от 1 юни до края на извънредната епидемиологична обстановка.

Размер на подкрепата:

  1. За работниците и служителите, заети в сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ и икономически дейности 49.39 „Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде“ и 51.10 „Пътнически въздушен транспорт“ – 75 на сто от размера на осигурителния доход за м. април 2021 г. и от дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя на всеки работник или служител.
  2. В случаите на въведено непълно работно време – 75 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите за м. април 2021 г., пропорционално на времето, през което не са работили поради въведено непълно работно време, но за не повече от 4 часа дневно, както и осигурителните вноски за сметка на работодателя за същото време.

Пример: Работодателят въвежда, считано от 1 юни до 30 юни 2021 г., непълно работно време за определени работници от 8 на 6 часа. По тази мярка предприятието ще получи подкрепа в размер на 75% от осигурителния доход на всеки от тези работници и служители през м. април 2021 г. за разликата от 2 часа, през които работниците реално не полагат труд поради въведеното непълно работно време, както и частта от осигурителните вноски за сметка на работодателя за тези 2 часа.

Работодателят е длъжен в срок до 5 работни дни да изплати получените по този ред средства на работниците и да внесе съответните осигурителни вноски.

Период на действие на мярката:

От 1 юни 2021 г. до края на извънредната епидемиологична обстановка.

Кандидатстването по мярката за периода не е еднократно, а е месец за месец, с доказване на спад на нетните приходи от продажби с не по-малко от 20 на сто за всеки месец, за който се кандидатства.

09.06.2021

ФИРМИТЕ У НАС ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ, А НЕ ШЕФОВЕ

В началото на май на пазара на труда цареше затишие, което не беше изненада заради Великденските празници и свързаните с тях почивни дни. След възстановяването на работния ритъм обаче, броят на обявите от фирми, търсещи нови кадри, започна да расте стремглаво и през последната седмица на май предложенията се увеличиха с цели 25% и надминаха нивото на публикувани обяви преди началото на пандемията у нас през март миналата година.

Така, общият брой обяви за работа през май надхвърли 52 000, което е с 22% повече спрямо предходния месец април и със 76% повече, ако се върнем година назад – информира актуалното изследване на JobTiger.

Какви кадри се търсят

Най-много обяви са публикувани за Работници/Служители, включително и обслужващ персонал, като делът им достигна 69% от всички предложения през май. Анализът показва, че 28% от обявите са били за Експерти/Специалисти, а що се отнася до мениджъри – обявите за тях са 3% от общия брой нови предложения.

И през май се отчита ръст на обявите във всеки един сектор

Една от причините за внезапното покачване в броя на обявите в последната седмица на май е все така засиленото предлагане на работни места в секторите „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Търговия и продажби“, което е нараснало съответно с 36% и 30%. Това поставя тези отрасли на челни позиции по ръст на обявите за работа.

След тях се нареждат секторите „Логистика и транспорт“ (27%), „Производство“ (23%), „Здравеопазване и фармация“ (20%), „Счетоводство, одит, финанси“ (17%), „Административни дейности“ (16%), „Маркетинг и реклама“ (16%) и „Строителство“ (9%). Секторът „ИТ“ се нарежда на последно място с 2% ръст на обявите.

Разпределение по сектори

Секторите „Търговия и продажби“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“ заемат водещите позиции и по дялово разпределение, съответно 23% и 22% от общия брой обяви.

След тях, подобно на миналия месец, се нареждат секторите „Производство“ (14%)  „ИТ“ (10%), „Логистика и транспорт“ (10%), „Административни дейности“ (8%), „Строителство“ (5%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4%), „Здравеопазване и фармация“ (3,2%), „Маркетинг и реклама“ (2,9%) и „Изкуство“ (1%).

Търсенето на кадри в различните градове

Половината от всички предложения за работа са съсредоточени в столицата. Обявите за работа в София са точно 50% от общия брой, цифрите за останалите водещи областни градове са както следва: Пловдив (12%), Варна (11%), Бургас (5%), Русе (3,3%) и Стара Загора (2,9%). Заедно, те съставляват 84% от всички предложения, публикувани у нас през май.

Ръстът на обявите на месечна база във всеки един от тези градове е: София (18%), Пловдив (30%), Варна (31%), Бургас (21%), Русе (5%) и Стара Загора (23%).

04.06.2021

НАД 3800 СВОБОДНИ ПОЗИЦИИ ЩЕ БЪДАТ ПРЕДЛОЖЕНИ ПО ВРЕМЕ НА КАМПАНИЯТА „РАБОТА В БГ ТУРИЗМА”

На официалната страница на Агенцията по заетостта вече е публикуван графикът за срещите на открито в рамките на националната кампания за подкрепа на туристическия бранш „Работа в БГ туризма”. В часовия диапазон от 10.00 до 14.00 ч. всеки делничен ден от следващата седмица (7-11 юни 2021 г.) бюрата по труда в страната ще очакват на обозначените в графика места безработни лица и други желаещи да работят в туризма, за да се срещнат с фирми от този бранш.

Под специално откритите шатри търсещите работа ще могат да разговарят лично с работодатели или да получат изчерпателна информация за изискванията и възможностите за започване на работа в сферата на ресторантьорството, хотелиерството и други съпътстващи туризма икономически дейности. На събитията в областните градове ще присъстват и представители на ИА „Главна инспекция по труда”, които ще предоставят на посетителите консултации във връзка с трудовото законодателство.

Над 3800 са към момента свободните работни места в туризма, хотелиерството и ресторантьорството, които се предлагат на търсещите работа, като набирането на заявки от работодателите продължава. Търсят се основно готвачи и помощен кухненски персонал, сервитьори, камериерки, бармани, рецепционисти и администратори, спасители и др.

Актуалните свободни работни места сe публикуват на сайта на Агенцията по заетостта в рубриката „е-Трудова борса” и на сайта на EURES България, където са достъпни и за живеещите извън България.

Повече информация във връзка с кампанията на Агенцията по заетостта „Работа в БГ туризма” и възможностите за участие в нея вижте тук.

04.06.2021

ДОКОГА СЕ УДЪЛЖАВА МЯРКАТА 60/40

Гаранционна програма в размер на 2,5 млрд. лв. в помощ на малкия и средния бизнес и самоосигуряващите се лица и продължаване на мярката за запазване на заетостта 60/40 през месеците юни и юли са част от новите мерки на правителството за възстановяване на икономиката. Допълнителните стимули за подкрепа на бизнеса и работещите бяха представени от вицепремиера Гълъб Донев, министъра на икономиката Кирил Петков и министъра на финансите Асен Василев на пресконференция в Министерския съвет.

Ще продължим мярката 60/40 за още два месеца в рамките на нотифицирания размер от 1,5 млрд. лв. Към момента изразходваният ресурс е малко над 1,4 млрд. лв., така че с остатъка тя може да се удължи.

Това съобщи по време на брифинга служебният социален министър Гълъб Донев. Той посочи още, че следващата седмица ще се проведе национален съвет за тристранно сътрудничество, на който ще се обсъдят параметрите и продължаването на мярката за два месеца.

В страната се усеща плавен преход към съживяване на икономиката и преход към възстановяване. Намалява нивото на безработицата. 5,65% е към юни нивото на безработицата, допълни той.

По думите му нивата за безработица и заетост са основен критерий за възстановяването на икономиката. „Числата показват, че икономиката върви към нормалните нива на заетост за българската икономика“, каза Донев.

"Продължава разработването на нови мерки до края на годината, така че българските работодатели да почувстват една солидна подкрепа от държавата и да бъдат на конкурентно ниво с работодателите от страните членки в ЕС", допълни министърът.

Предлага се гаранционна програма за близо 2.5 млрд. лева за кредитиране на бизнеса за осигуряване на ликвидност, обяви икономическият министър Кирил Петков. „Важно е да вкараме нови оборотни средства в малкия и среден бизнес в страната“. Нямаме актуализиран бюджет, заради което решихме да въведем помощи през инструменти, в които участва и държавата, и частен капитал.

Ето защо обявяваме гаранционна програма в размер над 2,5 млрд. за българската икономиката. Тя ще покрива 50% от риска на банките и 80% от индивидуалните им позиции. Кредитите за малкия и среден бизнес няма да имат нужда от обезпечаване", каза още Петков.

Кредитите за малкия и среден бизнес няма да имат нужда от обезпечаване – предвидено е от отпускането на средства да отнема десет дни. „Ако имате документ, че сте оперирали през последните 3 години, може да вземете до 70% от своите приходи през 2019 или 2020 г. Предвидено е да няма обезпечение за кредити за 7-годишен период“, поясни той.

03.06.2021

УЕДНАКВЯВАТ ВЪЗРАСТТА ЗА ПЕНСИОНИРАНЕ В РУМЪНИЯ

Румънското правителство си е поставило за цел да изравни постепенно възрастта за пенсиониране на жените и мъжете на 65 години, заяви министърът на труда Ралука Туркан, цитирана от в. "Адевърул".

В момента жените в Румъния се пенсионират на 61 години, а мъжете - на 65 г.

Ралука Туркан твърди, че освен в Румъния, само в Полша има различна възраст за пенсиониране на жените и мъжете. Тя каза, че в сегашния закон е предвиден план, според който до 2030 г. възрастта, на която се пенсионират мъжете и жените, ще се изравни на 65 години.

"Сега възрастта за пенсиониране на жените е 61 г., догодина ще бъде повече. Ще нараства до 2030 г., когато възрастта за пенсиониране на мъжете и жените ще бъде еднаква", заяви министърката пред телевизия Диджи 24.

03.06.2021

СТРАТЕГИЯ ПРЕДВИЖДА БЕЗРАБОТИЦАТА В БЪЛГАРИЯ ДА СЕ СВИЕ ДО 4% КЪМ 2030 Г.

Новият стратегически документ за заетостта предвижда мерки за около 10 млрд. лв. от различни източници

Към 2030 г. безработицата в България да се свие до 4%, или с 0,4 процентни пункта по-ниска спрямо 2019 г., както и да бъде постигната заетост на нива от 2019 г. в съчетание с реализиране на мерки за повишаване на качеството на работната сила с фокус върху придобиването на дигитални умения. Това предвижда новата Стратегия по заетостта 2021 – 2030 г., публикувана за обществено обсъждане.

С оглед на икономическите и социални предизвикателства, причинени от COVID пандемията, в краткосрочен план до 2024 г. на преден план в планираните действия е достигането на заетост на нива от 2019 г., в резултат от възстановяването на икономиката. Същевременно документът набелязва дългосрочни действия (до 2030 г.), с които да се отговори на ангажиментите на страната в областта на заетостта, произтичащи от необходимостта от изпълнение на Плана за действие на Европейския стълб за социалните права.

Мерките са насочени към намаляване на равнището на безработица, повишаване на икономическата активност на населението и нарастване на трудовия потенциал на работната сила в страната, пише в документа.

Безработица и заетост

Заложените цели включват коефициентът за заетост (20 – 64 г.) да нарасне с 3 п. п. спрямо 2019 г. и да достигне 78% през 2030 г., а коефициентът на безработица (15 – 74 г.) да намалее с 0,4 п. п. спрямо 2019 г. и през 2030 г. да бъде 4%.

Според прогнозите след 2020 г. намалението на населението ще се отрази негативно върху заетостта. През периода 2021-2030 г. се очаква заетостта да намалее (с 4,7%) и през 2030 г. заетите на възраст 15-64 години да са около 3 млн. Дългосрочните предизвикателства, свързани с намаляването на населението и застаряването на работната сила, ще продължат да са актуални. Основна промяна ще се наблюдава в краткосрочните предизвикателства, произтичащи от негативните ефекти от пандемията, като спад на заетостта и ръст на безработицата. 

В образователната структура на заетите на възраст 15-64 г. се очаква делът на заетите със средно и с висше образование да се увеличи, а този на заетите с основно и по-ниско образование да намалее. Предвижда се през 2030 г. от всички заети тези със средно образование да достигнат 58,3%, тези с висше - 33,5%, а заетите с основно и по-ниско образование – 8,2%.

Очакваното преструктуриране на заетостта по образователни характеристики се дължи на няколко фактора, сред които са: демографските процеси, свързани със намаляването и застаряването на населението в трудоспособна възраст; цялостната промяна в образователната структура на населението, довела до по-високо предлагане на труд с висше образование; промяната в потребностите и др.

Настоящата структура на заетостта по икономически дейности в България се характеризира с по-ниски от средноевропейските дялове на заетите в държавното управление, образованието, хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Предвид процеса на сближаване към икономическото развитите на държавите членки на ЕС очакванията са да се засили ролята на тези публично доминирани икономически дейности и да се увеличи броят на заетите в тях.

Най-голямото увеличение в заетостта през периода 2021-2030 г. се очаква в образованието с 33,2 хил. С 18,3 хил. се очаква да се увеличат заетите в хуманното здравеопазване и медико-социалните грижи с настаняване и социална работа. Заетите в държавното управление се очаква да се увеличат с 13,5 хил.

Пазарът на труда

Пазарът на труда ще се характеризира със структурни несъответствия между образованието/квалификацията на заетите лица и образователните/квалификационни изисквания за заемане на работните места, сочат още прогнозите.

Ще се наблюдават излишъци на заети лица с висше и с основно и по-ниско образование, както и недостиг от работници със средно образование. Това означава, че част от лицата с висше образование ще бъдат заети на позиции, изискващи по-ниско образование, а лица с основно и по-ниско образование ще заемат работни места, изискващи по-високо образование.

През 2021 г. се очаква броят на лицата с висше образование, които ще работят на позиции, изискващи по-ниско образование, да възлиза на 40,9 хил., а през 2030 г. – на 40,6 хил. По отношение на лицата с основно и по-ниско образование броят на заетите на позиции, изискващи по-високо образование, през 2021 г. се очаква да бъде 136,2 хил., а през 2030 г. – 70,1 хил.

Очаква се траен недостиг на лица със средно образование, в т. ч. професионално. Дефицитът от лица със средно образование плавно ще намалява, като през 2021 г. ще засяга 177,1 хил. работни места, за които няма да има предлагане от необходимия човешки ресурс, а през 2030 г., този дефицит ще възлиза на 110,7 хил. На тези работни места ще бъдат ангажирани лица с по-ниска или по-висока квалификация от необходимата, сочат прогнозите, записани в стратегията.

Дисбалансите при търсене-предлагане ще намаляват

Дисбалансите в предлагането и търсенето на труд на регионално ниво в дългосрочен план постепенно ще бъдат преодолявани основно поради общото намаление в заетостта в страната и подобряването на образователната структура на работната сила.

През 2021 г. се очаква структурният дефицит от работна сила със средно образование в дадени региони да достигне 63,2 хил., а през 2030 г. да намалее до 34,9 хил. Структурният дефицит от работна сила с висше образование се очаква да достигне 52,5 хил. през 2021 г. в дадени региони., а през 2030 г. – 17,4 хил. Тези дисбаланси ще се проявят само в определени области, независимо от наличието на структурен излишък на лица с висше образование в икономиката като цяло.

В голяма степен тези дисбаланси ще се проявят в регионите, характеризиращи се с относително най-ниски нива на заплащане за страната.

Структурният излишък от човешки ресурси с основно или по-ниско образование през 2021 г. се предвижда да достигне в някои региони 115,7 хил., а през 2030 г. да намалее до 52,3 хил. Прогнозираните регионални дисбаланси ще бъдат съпътствани с голяма степен свръхзаетост на лицата с основно и по-ниско образование.

От една страна, лицата с основно и по-ниско образование ще заемат предимно позициите, изискващи средно образование, за които има дефицит на лица със средно образование и няма достатъчно налични човешки ресурси на местно ниво.

От друга страна, на пазара на труда се очаква да има натиск от лицата със средно образование да заемат позиции за работна сила с висше образование (на които биха могли да бъдат ангажирани и лица с по-ниско образование). По този начин, лицата с основно и по-ниско образование ще бъдат пренасочени и към позициите, изискващи средно образование (които биха могли да се заемат от лица с по-ниско образование), и които ще бъдат овакантени от работещи лица със средно образование.

Основните предизвикателства

Продължаващо намаление на населението в трудоспособна възраст и застаряване на работната сила ще продължава да е основен риск. Тези демографски процеси оказват и ще продължават да оказват неблагоприятно въздействие на пазара на труда. Те определят постоянно намаляващото предлагане на труд и свиването на заетостта. По този начин демографските процеси имат негативно въздействие и върху потенциалния БВП и икономическия растеж на България в дългосрочен план.

Ниска технологична интензивност на икономическите дейности също остава предизвикателство. През последното десетилетие се наблюдава не достатъчно бързо преодоляване на технологичната изостаналост на българската икономика спрямо средните нива в ЕС 28 по отношение на структурата на заетостта.

Друг риск, който ще спъва трудовия пазар, е структурният недостиг от квалифицирани кадри със средно образование и излишъкът от заети с основно и по-ниско и висше образование.

Поради технологичното изоставане на икономиката, структурата на заетостта по икономически дейности е такава, че преобладаваща част от заетите лица са ангажирани в икономически дейности: преработваща промишленост; търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; строителство. Търсенето на квалифицирана работна сила в тези сектори се отнася предимно до лица със средно образование. Търсенето надвишава предлагането на труд от лица със средно образование.

Ето защо на част от работните места в някои сектори, предназначени за лица със средно образование, са ангажирани и се очаква да бъдат ангажирани лица с висше образование. Най-големи дефицити за лица със средно образование се очакват в икономически дейности, характеризиращи се с относително ниски нива на заплащане на труда: хотелиерство и ресторантьорство; административни и спомагателни дейности; образование; преработваща промишленост; медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване; култура, спорт и развлечения.

Прогнозите сочат продължаващо изоставане в развитието на секторите образование и здравеопазване спрямо останалите държави-членки на ЕС. Големината на тези сектори в България е на последните места в ЕС.

Засилването на регионалните дисбаланси на пазара на труда е друг оставащ риск. Очакваното свиване в заетостта ще засегне всички региони, а наблюдаваните неравенства в заплащането ще стимулират допълнително вътрешната и външната миграция на трудоспособното население.

Всичко това ще доведе до задълбочаване на структурните несъответствия на онези регионални пазари на труда, които се характеризират с относително по-ниски нива на заплащане на труда и изостават в социално-икономическото си развитие спрямо водещите региони (София-столица, Пловдив, Варна и Бургас) в България.

Заплахи за пазара на труда до 2030 г.

Ръстът на безработицата и бавното намаляване на броя на безработните в първите години от десетилетието поради стагнация на икономическото развитие и преструктуриране на икономиката вследствие на епидемията е основен риск.

Заплаха е структурната безработица в резултат от закриване или пренасочване на производства в изпълнение на противоепидемични или мерки включени в „зелената сделка“, забавяне на икономическия растеж в резултат от негативни промени във вътрешното търсене и ограничаване на износа и поръчките, увеличаването на натиска върху заплащането вследствие на недостиг на висококвалифицирани специалисти за заетост в сектора на новите технологии, забавяне на старта на оперативните програми за ползване на средствата от европейските структурни фондове през новия програмен период или неизпълнение на всички условия за достъп до тези фондове.

През втората половина на десетилетието и до 2030 г. е възможна заплаха от ограничаване на икономическия растеж поради растящ недостиг на кадри с търсените от работодателите умения в резултат от намаляване на работната сила, застаряване на населението и увеличаване на емиграцията, както и поради недостатъчни мерки за образование и обучение, отговарящо на потребностите на икономиката.

Възможни заплахи са: закриване на традиционни работни места вследствие на глобализацията и новите технологии, изоставане в дигитализацията, бавно адаптиране на индустриалните отношения към пазара на труда, който става все по-разнороден, глобализиран и нетрадиционен.

Търсенето на човешки ресурси с висше образование и неатрактивин от работодателите специалности ще нараства в средносрочен план. Ограниченията на свободното движение на хора поради противоепидемичните мерки са заплаха и за свободното движение на работници, особено при сезонно заетите.

Нарастването на търсенето на работна сила за заетост на качествени високопродуктивни работни места е ключов приоритет. Прилагането на нови форми на труда, в т.ч. работа от разстояние не само в условията на пандемия, но и в бъдеще, ще гарантира устойчивост на заетостта като приоритетно се развива и нормативната база за подобряване на гъвкавостта и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, развитие на корпоративната социална отговорност, гарантиране на достъп до социални права на работещите при новите форми на труд, превенция срещу недекларирана заетост, което от своя страна изисква минимизиране на нерегламентирания труд и повишаване на социалната сигурност, пише в документа.

Финансиране

Изпълнението на заложените в стратегията приоритети изисква изразходването на значителни финансови ресурси. Заложените мерки ще се финансират чрез различни финансови инструменти като освен средствата от държавния бюджет ще се използват и средства от структурните фондове, Кохезионния фонд на ЕС и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони; международни източници; средства на работодателите, общините, местни юридически лица (донори), НПО и други източници. Това е записано в документа.

В Националната програма за развитие на България средствата, които са необходими за инвестиции в човешки капитал и насърчаване на заетостта до 2030 г., са в размер на 7,7 млрд. лв.

По отношение на финансирането от структурните фондове средствата за политиката по заетостта за периода 2021 – 2027 г. са около 2,26 млрд. лв. в т.ч. за: заетост и обучение на безработни лица, обучение на заети лица, подобряване на условията на труд, мобилността на заети лица и реализация на съвместни действия със социалните партньори.

01.06.2021   

ПРЕДСТОИ ПУБЛИКУВАНЕ НА ГЕНЕРАЛЕН КОМЕНТАР ОТНОСНО ПРАВОТО НА РАБОТА И ЗАЕТОСТ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Между 8 и 26 март 2021 г. Комитетът по правата на хората с увреждания проведе консултации във връзка със създаване на Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания.

Всички подадени становища относно бъдещото съдържание на Генералния коментар можете да видите тук.

Какво представляват генералните коментари на Комитета по правата на хората с увреждания

Комитетът по правата на хората с увреждания е орган създаден с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България през 2012 г.

Генералните коментари на Комитета не са правно обвързващи, но чрез тях се създават насоки за държавите, ратифицирали Конвенцията. Те представляват ценно за практиката и теорията тълкувание относно съдържанието на правата гарантирани чрез Конвенцията и задълженията на държавите страни по нея за опазването им.

Към момента има 7 приети генерални коментара във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

  1. По чл. 12 от Конвенцията - Равнопоставеност пред закона
  2. По чл. 9 от Конвенцията - Достъпност
  3. По чл. 6 от Конвенцията - Жени с увреждания
  4. По чл. 24 от Конвенцията - Образование
  5. По чл. 19 от Конвенцията - Независим живот и включване в общността
  6. По чл. 5 от Конвенцията - Равенство и забрана на дискриминация
  7. По чл. 4.3 и 33.3 - участие на лица увреждания, при прилагане и мониторинг на Конвенцията

Съдържание на бъдещия Генерален коментар относно правото на работа и заетост на хората с увреждания

С новия осми генерален коментар Комитетът по правата на хората с увреждания ще даде тълкувание и насоки за прилагането и спазването на чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

Член 27

Работа и заетост

  1. Държавите - страни по настоящата конвенция, признават правото на труд на хората с увреждания наравно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите - страни по конвенцията, гарантират и насърчават реализацията на правото на труд, включително за лица, придобили увреждане в процеса на трудова заетост, чрез предприемане на необходимите стъпки, включително законодателни, сред които:

а) забрана на дискриминация по причини на увреждане по всякакви въпроси, засягащи всякакви форми на заетост, включително условията за набиране на работна сила, наемане на работа и трудова заетост, продължаване на трудов договор, професионално израстване и безопасни и здравословни условия на труд;

б) защита на правото на хората с увреждания, равноправно с всички останали, на справедливи и благоприятни условия на труд, включително равни възможности и равно заплащане при равна стойност на положения труд, безопасни и здравословни условия на труд, включително защита срещу тормоз и право на обезщетение за понесени морални щети;

в) осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови и профсъюзни права равноправно с всички останали;

г) предоставяне на възможност на хората с увреждания за ефективен достъп до общи програми по техническо и професионално насочване, до служби за намиране на работа и професионално и текущо обучение;

д) създаване на възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и оказване на съдействие при намиране, придобиване, поддържане на и завръщане към трудова заетост;

е) създаване на възможности за упражняване на свободни професии, частно предприемачество, създаване на кооперативни сдружения и започване на собствен бизнес;

ж) осигуряване на заетост за хора с увреждания в публичния сектор;

з) насърчаване на заетостта на хора с увреждания в частния сектор чрез подходящи политики и мерки, които могат да включват програми за преференциална заетост, икономически стимули и други мерки;

и) предоставяне на хората с увреждания на разумни улеснения на работното място;

й) съдействие за придобиване от хората с увреждания на трудов опит на свободния пазар на труда;

к) съдействие за провеждането на програми по професионална рехабилитация, задържане и завръщане на работа на хора с увреждания.

  1. Държавите - страни по настоящата конвенция, не допускат хора с увреждания да бъдат държани в робство или крепостничество и ги защитават равноправно с всички останали срещу принудителен труд или трудова повинност.

Според Комитета ниските нива на заетост и подходяща квалификация сред хората с увреждания се дължи на дискриминационно отношение и стигма срещу тази част от обществото. Наблюдават се и различни дискриминационни законодателни решения и практики като в Генералния коментар Комитетът възнамерява да обърне особено внимание на:

  1. a) Най-често срещаните предизвикателства при прилагането на член 27, идентифицирани от Комитета в неговата комуникация с държавите-страни по процедурата за докладване и в индивидуалните съобщения и запитвания съгласно Факултативния протокол към Конвенцията;
  2. b) Връзката на член 27 с всички други права като право на образование, правоспособност и дееспособност, лична мобилност, достъп до информация и технологии, достъпност, социална защита, рехабилитация, както и повишаване на осведомеността;
  3. c) Взаимовръзката на член 27 с Програмата за устойчиво развитие до 2030 г.и по-специално с цел 8.5, която се отнася до приобщаващите икономики и достойната работа за всички, изрично отнасяща се до хората с увреждания.

Запрещението – пречка за упражняване на правото на труд в България

Упражняването на правото на труд и заетост е неизменно свързано с гарантирането на други права, включително правоспособност и дееспособност.

Съгласно действащото българско законодателство (Законът за лицата и семейството) хората, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Това е качествено състояние, отнасящо се до правния статус на личността, което води до невъзможност съответното лице с лични действия да придобива права и да поема задължения. По своето правно положение недееспособните се приравняват на малолетните лица. Вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните настойници (виж РЕШЕНИЕ  № 12, София, 17 юли 2014 г. конституционно дело № 10/2014 г.). Това означава, че едно запретено лице не може да встъпи в трудово правоотношение и съответно да се ползва от правото си на труд и заетост.

Комитетът по правата на хората с увреждания е на категорична позиция, че отнемането на дееспособността е в противоречие с чл. 12 Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. (виж Генерален коментар по чл. 12 от Конвенцията - Равнопоставеност пред закона) Съгласно Конвенцията държавите не следва да създават и прилагат законови режими на отнемане на правоспособност, а да осигурят мерки, чрез които да се подкрепят хората с увреждания да вземат решения и да встъпват в правоотношения.

Според Конституционния съд на България  има основание да се счита, че действащият режим на запрещение противоречи на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но неговото отменяне трябва да стане едновременно с приемането на друг режим, който да гарантира правата на хората с увреждания. Това може да се постигне например чрез приемане на режима на подкрепено вземане на решения, който предполага подкрепа при изразяване на воля от страна на лице с увреждания, а не заместване на неговата воля с тази на настойник. Вижте повече за подкрепеното вземане на решения тук.

01.06.2021

БЪЛГАРКА СТАВА ПЪРВИЯТ КООРДИНАТОР НА ЕС ПО ВЪПРОСИТЕ НА МЛАДЕЖТА

Дългогодишният служител на Европейската комисия Биляна Сиракова бе представена днес като първия координатор на ЕС по въпросите на младежта. Целта на нейната работа е повишаване на сътрудничеството и споделянето на знания в областта на младежта сред службите на ЕК, се пояснява в съобщение по този повод.

Сиракова ще работи по въпросите на заетостта, образованието, здравеопазването, природата, демокрацията, културата. Тя ще действа в тясно сътрудничество с различни младежки заинтересовани страни и ще предава техните послания на ЕК. Длъжността на Сиракова е нова и е част от предложенията на комисията за европейска стратегия младежта до 2027 година.

Еврокомисарят за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Мария Габриел изрази очакване работата на Сиракова да допринесе за всички политики на комисията, включително при обсъждането на бъдещето на ЕС.

31.05.2021

ПРЕДЛАГАТ СЕ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ ЗА РАБОТАТА ОТ ВКЪЩИ

Да се създаде специална междуведомствена работна група за необходими изменения и допълнения в нормативната уредба, касаеща работата от разстояние. Това предлага Икономическият и социален съвет в своето становище "Ефекти от прилагане на работата от разстояние в България".

В него съветът констатира, че в условията на пандемията от COVID-19 работата от разстояние допринесе за това българската икономика да продължи да функционира, заетостта да бъде запазена, а загубите - ограничени. За този период делът на работещите от разстояние в рамките на ЕС се увеличи от 5 до около 40%.

Проучване на Съвета на жените в бизнеса в България показва, че 25% от работещите ще продължат в дистанционен режим на работа 2-3 дни/седмично, което е 7 пъти повече от преди COVID-19. Очевидно е, че от пандемията трябва да се извлекат много поуки, на основа на които да се увеличат възможностите и да се премахнат рисковете, свързани с работата от разстояние, като се отчита прехода на икономиката към цифровизация и към по-устойчиво развитие.

Това би било гаранция за успешно адаптиране на пазара на труда към новите предизвикателства и осигуряване на дигитална гъвкавост, посочват от Икономическия  и социален съвет.

Съществена препоръка на ИСС що се отнася до програмния период 2021 - 2027 година е да се прилагат добрите практики, така че европейските средства да достигат бързо до бенефициентите.

Съветът счита, че е необходимо да се търсят възможности за предприятията и хората от областите Перник, Кюстендил и Благоевград да имат достъп до справедливо финансиране според техните реални нужди.

31.05.2021

ПРЕДПРИЕМАЧИ ИСКАТ ЦЕНТРОВЕ ЗА ПОДКРЕПА НА МАЛКИЯ БИЗНЕС В ПРОВИНЦИЯТА

„По време на пандемията нараснаха и проблемите на малкия и среден бизнес, този проблем е и сега – междуфирмена задлъжнялост и други. Очаквам новото правителство да създаде система от бизнес-центрове за подкрепа на място на малкия и среден бизнес, хората да се подкрепят на терен и изработване на механизъм за бърз достъп до свеж финансов ресурс - създаване на фондове за микрокредитиране, създаване на фондове за рисков капитал, други механизми за подкрепа, освен грантовите, смесени схеми и т.н.“, каза пред БНР Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение на малкия и среден бизнес.

Тя информира за отказ от страна на Българската банка  за развитие (ББР) за кредитиране на малък бизнес. „Към ББР има микрофонд за малко кредитиране до 50 хиляди лева и една от моите фирми получи отказ, тъй като според банката бизнесът на фирмата няма достатъчна ефективност, който се предлагаше за финансиране, но има и такива други случаи в нашето сдружение", допълни тя.

„Проблемът е още по-сериозен, защото самата банка няма клонове в провинцията и хората там трябва да правят разходи да идват в София. Самата банка за развитие и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия, които са двата основни инструмента на държавата за прилагане на някакви подкрепящи политики на нашия сектор – и нито банката, нито агенцията имат клонове“, каза още Негулова.

31.05.2021

КАКВИ РАБОТНИЦИ ТЪРСЯТ РАБОТОДАТЕЛИТЕ

2 540 свободни работни места представиха 140 работодатели на 14 трудови борси, организирани от Агенцията по заетостта в края на април и май след падане на противоепидемичните ограничения за провеждане на групови мероприятия.

Участваха 1 594 търсещи работа лица, проявили интерес към директните срещи с бизнеса. Агенцията по заетостта проведе трудовите борси в градовете Айтос, Дългопол, Панагюрище, Долни чифлик, Генерал Тошево, Бургас, Карнобат, Каварна, Силистра, Поморие, Добрич, Велинград, Шумен и Вълчи дол.

2 специализирани младежки трудови борси през април и май бяха организирани в Силистра и Шумен. В срещите се включиха 22 работодатели, които обявиха 78 свободни работни места. Набират се работници в сферата на производството и услугите - машинен оператор, производител на млечни продукти, обслужващ работник за промишлено производство, сервитьор, готвач и др. 105 търсещи работа присъстваха, за да се запознаят с условията на работа и изискванията на работодателите.

7 бяха общите трудови борси, проведени през април и май от бюрата по труда в Провадия, Айтос, Панагюрище, Генерал Тошево, Карнобат, Вълчи дол и Велинград. 48 работодатели обявиха 748 свободни работни места. Предложенията на бизнеса са за оператор на машини за обувки, работник в консервната промишленост, шофьор на тежкотоварни автомобили, машинен оператор, производител на млечни продукти, обслужващ работник в промишлено производство, чистач/хигиенист, заготвител на билки, шивач, перач, работник в сферата на селското стопанство и др. 583 търсещи работа се включиха в преките срещи с работодателите.

В сферата на туризма, хотелиерството и ресторантьорството бяха организирани 5 специализирани трудови борси в Долни чифлик, Бургас, Каварна, Поморие и Добрич. 70 представители на бранша обявиха 1 714 свободни работни места. Търсят се както традиционно работници и служители в сферата на услугите в туризма като пиколо, спасител, аниматор, администратор в хотел, барман, камeриерка, готвач, сервитьор, помощник-готвач, работник в кухня, мияч, продавач-консултант, така и шофьор на тежкотоварни автомобили, работник в сферата на селското стопанство, работник в строителство и др. Трудовите борси посетиха 906 търсещи работа, които се срещнаха с бизнеса и имаха възможност да обсъдят лично офертите.

Агенцията по заетостта предвижда провеждането на 7 трудови борси през юни. Подробен график на събитията е достъпен на електронната страница на институцията или тук.

28.05.2021

КОЯ ПРОФЕСИЯ Е НАЙ-ЖЕЛАНА У НАС

"Охранител" продължава да е сред най-желаните професии у нас, засилен интерес през 2021 г. има към направление "Растениевъдство и животновъдство", сочат данни на Националната агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.

Данните от информационната система на НАПОО показват, че за първите месеци на 2021 г. (от 1 януари до този момент) най-популярни са професиите от професионалните направления "Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, "Растениевъдство и животновъдство", "Компютърни науки", "Фризьорски и козметични услуги" и "Сигурност". Това съобщи в интервю за БТА председателят на НАПОО инж. Марияна Павлова.

В сравнение със същия период от 2020 г. има спад в броя на обучените с около 15%. Обучените в направление "Растениевъдство и животновъдство" са се увеличили почти 4 пъти. По думите на Павлова, данните са междинни и от агенцията не могат да се ангажират с конкретни изводи на този етап.

През изминалата 2020 г. 79 809 души са преминали обучение в лицензирани Центрове за професионално обучение, като малко повече от една пета (22 на сто) са обучаемите по професии и специалности от професионално направление "Моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства".

Най-желаните професии са "Охранител", "Монтьор на подемно-транспортна техника", "Монтьор на транспортна техника", "Програмист" и "Сътрудник в маркетингови дейности".

"Тенденциите през последните години се запазват, като има интерес за провеждане на професионално обучение също и в сферата на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга, фризьорските и козметични услуги, както и растениевъдството и животновъдството", посочи Павлова.

Според председателя на НАПОО, кризата не е променила предпочитаните професионални направления. Те остават същите, съпоставено с минали години. "Може да се твърди, че обучаваните в центровете правят избор, съобразен по-скоро с техните индивидуални желания, отколкото с моментната обстановка на пазара на труда", каза още Павлова.

На пазара на труда се очакват дефицити от хора със средно образование и излишък от човешки ресурси с висше и с основно образование.

Експертите на НАПОО цитират и доклади за пазара на труда на Министерството на труда и социалната политика. Според доклад "Средносрочни и дългосрочни прогнози за развитието на пазара на труда в България, заетост и дисбаланси на пазара на труда, фактори на предлагането на труд (2008-2034)", на пазара на труда са налице и се очакват значителни структурни дефицити от хора със средно образование и структурен излишък от човешки ресурси с висше и основно и по-ниско образование.

Според краткия анализ на пазара на труда към март 2021 г., публикуван в интернет страницата на МТСП, най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (26,7 на сто), следват хотелиерство и ресторантьорство (13,9 на сто), търговията, ремонтът на автомобили и мотоциклети (10,5 на сто), държавното управление (9,5 на сто), селското, горското и рибното стопанство (9,1 на сто) и административните и спомагателните дейности (6,3 на сто).

Системата за професионално образование и обучение осигурява квалифицирани специалисти за голяма част от тези области, така че тези, които биха искали да сменят професионалното си поприще, могат да го направят като се включат в професионално обучение, посочи инж. Марияна Павлова. По думите на експерта, системата осигурява гъвкавост - хората могат да преминат обучение за професионална квалификация по част от професията и да навлязат на пазара на труда за сравнително кратко време.

Работодателите предпочитат т. нар. "меки умения" (soft skills) пред професионалните, но България остава на едно от последните места по създаването на такива умения.

Друг момент, по който различните заинтересовани страни постигат съгласие, е че преходът между различни длъжности и професии би бил по-плавен, ако хората притежават набор от ключови компетентности, които им помагат при промяната, каза Марияна Павлова. Тя посочи, че редица проучвания на европейско ниво показват, че работодателите предпочитат т. нар. "меки умения" пред професионалните такива, които могат да се усвоят и в процеса на работа. От друга страна, България е на 26 място (от общо 31 системи) по отношение на създаването на умения, според Европейския индекс на уменията, комплексен индикатор за измерване на ефективността и съпоставяне на системите за умения в различните страни, проследяван от Европейския център за развитието на професионалното обучение Cedefop.

По думите на председателя на НАПОО, именно това е причината да се предприемат действия за популяризиране на ключовите компетентности и включването им в учебното съдържание в професионалното обучение. Такива са адаптивност, гъвкавост, умения за работа под напрежение, дигитални компетентности и др., които са от изключителна важност на всеки етап от индивидуалното управление на кариерата, независимо от възраст и образование на хората.

През последните години е висок делът на обученията, които са финансирани по заявка на работодателя, като за 2020 г. такива обучения са 21,9 на сто от всички обучения, проведени в центровете. Марияна Павлова заяви, че изключително важна е ролята на работодателите в системата на професионалното образование и обучение, тъй като, от една страна, те заявяват точно нуждите си от обучение на персонала, а от друга те се доверяват на НАПОО за осигуряването на качество в отделните ЦПО по отношение на материална база, преподаватели, съобразяване с държавните образователни стандарти.

Не на последно място, чрез организиране и финансиране на обучения за служителите си, работодателите създават лоялност и ангажираност у тях, която дава резултати в средносрочен и дългосрочен план, посочи председателят на НАПОО.

28.05.2021

ОТ 1 ЮНИ ПЛАЩАНИЯТА КЪМ НАП В НЯКОИ ГРАДОВЕ С КАРТА И ПО ЕЛЕКТРОНЕН ПЪТ

От 1 юни 2021 г. плащанията на данъци и осигурителни вноски в офисите на НАП в Габрово, Добрич, Кърджали, Монтана, Перник, Русе, Стара Загора и Ямбол могат да се извършват без такси чрез използване на физическите ПОС терминали на приходната агенция, както и чрез е-услуга за плащане в Портала за електронни услуги на ведомството.

Плащания към НАП ще продължат да се извършват и по банков път от всяка банка в страната или друг доставчик на платежни услуги, но съобразно тарифите на съответните финансови институции.

С решение на ОББ досега съществуващите нейни гишета в тези офиси ще работят с клиенти до края на работния ден на 31 май 2021.

Онлайн плащането е една от най-често използваните електронни услуги на НАП. От началото на годината до момента през т.нар. виртуален ПОС (е-услугата за плащане с карти) без такси са платени почти 100 млн. лв., а от създаването на услугата са извършени почти 1,5 милиона трансакции за над 500 млн. лв.

Електронната услуга „Справка за задълженията с възможност за извършване на плащане“ е достъпна с персонален идентификационен код (ПИК) или квалифициран електронен подпис (КЕП) в Портала за електронни услуги на НАП. От приходната агенция уточняват, че при плащането чрез виртуалния ПОС терминал на НАП не се дължат такси и то се отразява в данъчно-осигурителната сметка на клиента веднага, без обичайното забавяне при банков превод.

Допълнителна информация за плащанията към НАП можете да получите от сайта на агенцията или чрез информационния център на НАП на телефон: 0700 18 700.

27.05.2021

ОТПУСКАТ КРЕДИТИ С НИСКА ЛИХВА НА СТАРТИРАЩИ И СОЦИАЛНИ ФИРМИ

Фонд на фондовете (ФнФ) стартира трета процедура за избор на финансови посредници за изпълнение на инструмента „Микрокредитиране със споделен риск“.

Ресурсът е по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2014-2020" (ОПРЧР), съфинансирана със средства от Европейския социален фонд. Общият бюджет в размер на 9 млн. лв. е разделен на три обособени позиции, съответно с ресурс от 1 млн. лв., 2 млн. лв. и 6 млн. лв.

Финансовият инструмент има за цел да подобри достъпа до финансиране на стартиращи предприятия, в това число на лица от определени уязвими групи (безработни над 6 месеца, младежи до 29 години и хора с увреждания) и на социални предприятия.

Средствата ще се предоставят под формата на микрокредити в размер от 5000 до 48 895 лв. или равностойността им в евро. Срокът на погасяване е до 10 г. и до 2 г. гратисен период за главницата по кредита.

Инструментът ще привлече допълнителен частен капитал, насочен към постигане на публичните политики на пазара на труда. В новата процедура е разширен обхватът на крайните получатели като допустими предприятия са и такива, регистрирани до 5 г. преди датата на кандидатстване. Въведените допълнителни облекчения са с цел преодоляване на последиците от кризата, свързана с COVID–19.

Максималното финансиране от Фонда на фондовете е до 90% от сумата на всеки индивидуален кредит. Финансовите посредници следва да осигурят останалите 10 %. Средствата от ФнФ са с нулева лихва, а съфинансирането от посредника е на пазарни нива, като крайните получатели ще заплащат средно претеглена лихва, която е значително по-благоприятна от пазарната.

Чрез „Микрокредитиране със споделен риск“ ще се финансира придобиване на материални и нематериални активи; работен капитал във връзка с развитие/разширяване на дейности на предприятието или самонаетото лице; развитието и повишаването на уменията на работниците и служителите на микропредприятието или на предприемача в случай на самостоятелна заетост.

За допълнителна информация и въпроси относно стартиралата процедура може да се свържете с екипа на Фонд на фондовете на e-mail: office@fmfib.bg.

26.05.2021

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ОТПУСКА 511 МИЛИОНА ЕВРО ЗА БЪЛГАРИЯ ПО ЛИНИЯ НА SURE

Европейската комисия отпусна 14,137 млрд. евро на 12 държави – членки на ЕС в рамките на седмия транш от финансовата подкрепа по линия на инструмента SURE. Като част от днешните операции Белгия получи 2 милиарда евро, България – 511 милиона евро, Кипър – 124 милиона евро, Гърция – 2,54 милиарда евро, Испания – 3,37 милиарда евро, Италия – 751 милиона евро, Литва – 355 милиона евро, Латвия – 113 милиона евро, Малта – 177 милиона евро, Полша – 1,56 милиарда евро, Португалия – 2,41 милиарда евро и Естония – 230 милиона евро.

За първи път България и Естония получават финансиране по линия на инструментa SURE. Останалите десет държави от ЕС вече са се възползвали от заеми по линия на този инструмент.

Тази подкрепа по линия на SURE ще помогне на държавите членки да се справят с внезапните увеличения на публичните разходи насочени към запазване на заетостта във връзка с пандемията от коронавирус. По-конкретно ще се помогне държавите членки да покрият разходите, пряко свързани с финансирането на националните схеми за работа при намалено работно време и други подобни мерки, въведени в отговор на пандемията, включително по отношение на самостоятелно заетите лица.

Днешните плащания са следствие от седмата емисия на социални облигации по инструмента SURE, която през последните дни привлече значителен интерес от страна на инвеститорите при трудни пазарни условия.

25.05.2021

КОЙ И КАК МОЖЕ ДА ПРЕКРАТИ ПОЛЗВАНЕТО НА ПЛАТЕНИЯ НИ ОТПУСК

Законът предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

На първо място прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши, когато през време на ползването на платения годишен отпуск бъде разрешен друг вид платен (например - по болничен) или неплатен (например - отпуска за гледане на дете) отпуск. Съгласно закона, когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работещия бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Прекъсването се извършва по искане на работещия. В закона не е предвидена специална законова форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно волеизявление за прекъсване ползването на платения годишен отпуск, при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен друг вид отпуск, различен от платения.

Практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.

Платеният отпуск на работещия може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За целта работникът/служителят или работодателят, следва да връчи писмено предложение на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази (ако желае) писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително.

Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платен годишен отпуск при положение, че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Същото важи в обратната ситуация - без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в случаите по чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда.

 

Справка:

чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда

чл. 175, ал. 2 от Кодекса на труда

21.05.2021

ББР СТАРТИРА РАБОТА ПО СТРУКТУРИРАНЕ НА ДВА НОВИ ГАРАНЦИОННИ ПРОДУКТА ПО INVESTEU

Българската банка за развитие започна работа по структуриране на два нови гаранционни продукта по европейската програма InvestEU, съобщиха от банката.

Общият ресурс, който може да се мобилизира в подкрепа за българските компании и публични дружества, е до 1,3 млрд. лева.

Със средствата ще бъдат подкрепени проекти за създаване на устойчива инфраструктура в областта на околната среда и засилване на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, уточняват от банката за развитие.

Единият от инструментите е насочен към инвестиции за изпълнение на политиките по управление на водите, отпадъците и е в съответствие с кръговата икономика.

Част от инструмента ще инвестира в изграждането на инфраструктура за зареждане на електромобили. Покритието на финансовите инструменти с гаранция се очаква да достигне 300 млн. лв.

Вторият инструмент е насочен към друга специфична цел на програмата InvestEU – подобряване на достъпа до финансиране за малки и средни предприятия, включително дружества със средна пазарна капитализация, при по-благоприятни спрямо пазарните условия.

Цели се подобряване на конкурентоспособността на предприятията, включително чрез увеличаване на капацитета им за цифровизация и иновации. Очаква се покритието по продукта да достигне 978 млн. лв.

Консултациите са насочени както към потенциалните финансови посредници като търговски банки, лизингови компании и небанкови финансови институции, така и към заинтересованите кредитополучатели. Целта на проучването е да отчете пазарното търсене и да спомогне за структурирането на подходящите инструменти.

За InvestEU

Програмата InvestEU ще се прилага за периода 2021 – 2027 г. като основен инструмент на ЕС за инвестиции във възстановяването на икономиките, екологичния напредък и заетостта в Европа. Това е един от инструментите за подкрепа на растежа след Ковид кризата и за постигане на целите на ЕС за изграждане на екологична, цифрова и устойчива европейска икономика.

Повече информация за InvestEU и пазарното проучване ще намерите тук.

20.05.2021

ВИЗИЯ ЗА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА В ПОСТ-COVID ДЕСЕТИЛЕТИЕТО

Анализ на Българската стопанска камара

Трансформацията на българската икономика в следващото десетилетие е както необходима, така и неизбежна. Това е така, защото част от общоизвестните статистически показатели са силно притеснителни и не са характерни за държава-членка на ЕС и дори за развита държава. Според World Population Review (2021), България е с най-високите показатели за смъртност в света и през 2021 г. В това отношение изпреварва развиващите се държави. България е и с рисково качество на атмосферния въздух, като най-сериозни превишения се наблюдават при показателите SO2 и РМ10 според Европейската комисия (Press release IP/19/4256. Brussels, 25 July 2019 и други).

Точно тези два показателя са достатъчно индикативни за състоянието на една икономика. От една страна те дават информация за нивото на качеството на живот в една държава. Това влияе върху желанието за миграция, което от своя страна влияе върху размера на активната работна сила и в същото време върху потребителското търсене (което е един от основните фактори за растежа на българския БВП). От друга страна тези два показателя влияят на възможностите за провличане на преки чуждестранни инвестиции: намаляваща квалифицирана активна работна сила, лош потенциал на вътрешния пазар за потребителско търсене, лош атмосферен въздух, съчетан с много висока смъртност, индексираща ниско ниво за здравеопазване - отблъскват желанието на чуждестранни специалисти да бъдат командировани в България. Това в голяма степен обяснява, защо в последните години преките чуждестранни инвестиции ни заобикалят и се насочват към наши съседи, които дори не са членки на ЕС.

Дори само с два показателя може да се индикира нуждата от трансформация на българската икономика през следващото десетилетие. А могат да бъдат изброени още много.

COVID-19 причини най-тежката глобална икономическа криза за последните близо 100 години. Това не е първата глобална икономическа криза, но е първата глобална криза с екзогенен характер. Ето защо икономическите политики, конструирани върху визията за инструментално управление на ендогенната цикличност, се провалиха.

Българската икономика до момента разчиташе на класическа макроикономическа политика. Водеща роля на фискалната политика в съчетание с балансирано участие на паричната (има различни класификации за видовете икономическа политика).

Но годишният темп на растеж при водената до момента икономическа политика трудно може да бъде наречен конвергентен. Изчисленията, базирани на ППС, не отчитат разликата в качеството на благата, които се предлагат от една и съща фирма за пазари с висока и ниска покупателна способност. А при използването на показатели, базирани върху текущи цени - напр. БВП/човек от населението, разликата е 4 пъти спрямо средното за ЕС-27.

Това изисква нейната промяна в посока:

    Първо, стратегическо използване на целеви управляеми бюджетни дефицити. Няма нищо лошо да се използват бюджетни дефицити, когато те са целеви (подкрепят важни структурни реформи в икономиката) и са управляеми (растежът на икономиката ги поддържа на нискорисково ниво).

   Второ, преценяване на рисковете от дългосрочната политика на нулев лихвен процент: „капан на ликвидността“, „ефект на затворената икономика“, „бягство към криптовалути“ и т.н. Особено при екзогенни шокове съчетанието на нулев лихвен процент и паричен съвет не е достатъчно ефективно. Криптовалутите и квазипаричните агрегати създавани от частни нефинансови субекти тепърва ще създават силен натиск върху публичната парична политика при балансирането ѝ между лихвен процент и количество пари в обръщение.

      Трето, поддържането на нормативни определени цени, нормативни определени заплати, „изкуствена“ заетост изтощават икономиката, а не я подпомагат. В такива случаи винаги се повишава нивото на т.нар. „сива икономика“ или човешкият труд се замества с производствен капитал и се стига до обратния ефект. Това са част от причините за наличието на структурни проблеми в част от икономическите сектори.

     Четвърто, дигитализация на икономиката и публичния сектор, съчетани с постоянно и реално повишаване на квалификацията на работната сила. Дигитализацията настъпва глобално и с бързи темпове. Ако България изостане от този процес, няма да може да догони останалите държави. Към момента потенциалът за икономически растеж, базиран на ниската цена на труда, е изчерпан, защото безработицата, дори и в условията на пандемия, е близка до минимума. Това означава, че ускоряването на растежа може да се базира единствено на дигитализация и преструктуриране на БВП.

    Пето, промяна на структурата на фискалната тежест (което е различно от данъчна тежест). Акцентът на преструктурирането трябва да падне върху т. нар. „квазиданъци“. Общата фискална тежест в България е доста висока в сравнение с други развити държави. Този процес трябва да се извърши успоредно с преструктуриране на здравната система, енергетиката и други нереформирани отрасли.

    Шесто, инвестиции в наука и образование, съчетани с реформа. Реформата в този сектор до момента не дава съществени резултати. Само един български университет (в отделни години и един от медицинските) влиза в международните класации. Броят на патентите, създадени от български университети, е под средноевропейското ниво. Инвестициите на първо място в наука и на следващо място в образование са ключови за бъдещото преструктуриране на българската икономика в дигитална.

    Седем, зелена трансформация на икономиката. Колкото и България да е зависима от местните енергийни ресурси, които осигуряват енергийна сигурност, светът се трансформира. САЩ съкращават 130 000 работни места в добивната и енергийна промишленост, свързани с изкопаеми горива. Китай обяви планове за бърза трансформация през следващото десетилетие на своята енергетика. ЕС повишава целите си в тази област. Акцентът е базиран върху рисковете от темпа на изменение на климата върху дългосрочните инвестиции. Зелената трансформация е неизбежна и България, вместо да отлага този процес, трябва да се опита да заеме водещо място в него. Това ще изисква високи инвестиции, които не могат да бъдат осигурени единствено от европейско финансиране.

   Осем, изчезване на трудоемките нискотехнологични производства. Пандемията показа, че трудоемките производства са силно зависими от националните здравни системи, които в развиващите се държави са слаби. Такива са дори и в икономиките в преход. За да не се разкъсват веригите на доставки, този тип производства ще бъдат заместени от високотехнологични роботизирани процеси. В тази ситуация, анализът разходи - ползи за роботизацията излиза на плюс и високите първоначални инвестиции си заслужават, а развитието на науката вече го позволява технически. Това означава инвестиции в преквалификация на работната сила, което ще отнеме и време. Затова този процес на преквалификация трябва да започне изпреварващо, преди да е натоварил публичните социални разходи.

Пост-COVID икономиката ще засили глобализацията, а няма да я ограничи. Глобалните вериги на доставки ще се дигитализират, ще станат по-зелени и технологични. От тях ще бъде изключен всеки, който разчита на ниска цена на производствените ресурси и ниско ниво на производствените технологии. Обратното, високите инвестиции в наука (по примера на създаването на ваксини) ще бъдат новата нормалност и ще носят икономическа печалба.

20.05.2021

В КОИ ГРАДОВЕ СЕ ТЪРСЯТ НАЙ-МНОГО РАБОТНИЦИ

Най-много персонал търсят фирмите в София, като за седмицата от 10 до 16 май са назначени 768 човека от регистрираните в бюрата по труда, показват последните данни на НСИ.

Заради началото на летния сезон кадри се търсят и в Бургас и Варна, като за седмица фирмите са наели съответно 639 и 520 безработни.

Активен е пазарът на труда и в Благоевград и Пловдив, където са наети съответно 463 и 491 човека само за седмица. Най-малко работници търси бизнесът в Монтана. Там едва 69 човека са си намерили работа в средата на май и Видин, където назначените са 99 души.

Общо 6976 българи, регистрирани в бюрата по труда, са започнали работа за седмицата от 10 до 16 май. Новорегистрираните безработни са 5661 човека, показват още данните на НСИ.

Най-много нови съкратени има в София – 531 човека, следват Пловдив – 484, Благоевград – 392, Бургас – 316.

Над 200 души за седмица да загубили работата си във Варна, Враца, Пазарджик, Плевен, Русе, Хасково, Стара Загора. Най-малко съкращения на персонал са предприели фирмите в Габрово – само 79 освободени.

20.05.2021

УСЛУГИТЕ НА ВСИЧКИ ОБЩИНИ В БЪЛГАРИЯ СА ДОСТЪПНИ ОНЛАЙН

Услугите на всички общини в България вече са достъпни по електронен път през Портала за достъп до електронни административни услуги - https://egov.bg на Държавна агенция "Електронно управление", съобщават от агенцията.

Всички общински администрации са присъединени към Единния модел за заявяване, заплащане и получаване на електронни административни услуги. Към всяка община в страната може да бъде заявена и платена всяка една общинска услуга.

Необходимо е гражданите да имат персонален профил в "Моето пространство" на Портала egov.bg и квалифициран електронен подпис. Услугите могат да бъдат заявени както с физически, така и с мобилен електронен подпис.

19.05.2021

В АГЕНЦИЯТА ПО ЗАЕТОСТТА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ПРИЕМАТ ДОКУМЕНТИ ПО АНТИКРИЗИСНИТЕ МЕРКИ ЗА ЗАЕТОСТ

Консултантски център - Берковица предоставя обобщена информация за продължаване срока на действие на общо четири мерки за запазване на заетостта, осигуряване на нова заетост и за подкрепа на семействата заради пандемията, реализирани от Агенцията по заетостта по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. Допълнително финансиране, осигурено с ПМС № 182/07.05.2021 г., дава възможност мерките да се изпълняват до посочените по-долу срокове:

  • мярката „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19” за предоставяне подкрепа на предприятия и самоосигуряващи се лица, чиято икономическа дейност е директно засегната от неблагоприятното въздействие на наложилото се в страната извънредно положение, предизвикано от пандемията с COVID-19.  По мярката се подкрепят работодатели чрез предоставяне на компенсации на част от работната заплата и дължимите данъчни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя и осигуреното лице в размер на 290 лв.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 22 млн. лв. за запазване на 33 000 pаботни места в най-пострадалите cектори „Хотелиерство и pесторантьорство”, „Туризъм” и „Транспорт”. За тази мяpка документи ще се подават до 31.05.2021 г. До момента на 2 937 фирми и cамоосигуряващи се от тези сектори са преведени над 52 млн. лв.

  • програмата „Родители в заетост”, която осигурява детегледачи на:

-  Родители  на деца от 0- до 5-годишна възраст, незаписани в детска ясла/градина, като родителите имат осигурено работно място по трудово или служебно правоотношение или са самонаети/самоосигуряващи се лица, но към момента полагат грижа за децата си и не са се върнали на работа;

-    Многодетни родители - с три или повече деца на възраст до 12 г., които са се върнали на работните си места, като децата посещават детски ясли/градини, както и училище.

-   Безработни лица, регистрирани в бюрото по труда, които са родители на деца от 0- до 5-годишна възраст и не са записани в детска ясла/градина или многодетни родители на деца от 0- до 12-годишна възраст, посещаващи детски ясли/градини, както и училище.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 23 млн. лв.  Документи по програмата ще може да се подават до 31.05.2021 г. От нейното начало са платени близо 48 млн. лв., като 7 162 родители и семейства са ползвали или ползват в момента детегледач.

  • мярката „Запази ме” за компенсиране на работниците от затворените бизнеси със 75% от техния осигурителен доход. Подаването на заявления от работодателите продължава до края на месец юни.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 25 млн. лв. По тази мярка вече са преведени над 66 млн. лв. за компенсации и запазване на заетостта на 52 319 служители.

  • мярката „Заетост за теб“, с която се подпомагат работодатели да разкриват нови работни места и да назначават безработни за период до 6 месеца, като се покрива минималната работна заплата и осигуровките към нея.

Отпуснатите допълнителни средства са в размер на 50 млн. лв. До момента по мярката са разкрити близо 20 000 нови работни места. С допълнителните средства може да бъдат разкрити още 11 000 работни места. По мярката ще се приемат заявки до изчерпване на финансовия ресурс.

Консултантски център - Берковица напомня, че до 15 юни 2021 г. работодателите могат да кандидатстват и за получаване на средства по мярката „60/40”, реализирана по реда на ПМС № 151/2020, изм. с ПМС № 93/2021 г. По тази мярка се изплащат средства за запазване на заетостта през месеците април и май 2021 г. на фирми от почти всички сектори от икономиката, чиито приходи от продажби са намалели с над 20% спрямо усреднените приходи за 2019 г.

Подробна информация за всички мерки за подкрепа и насърчаване на заетостта е публикувана на официалния сайт на Агенция по заетостта.

17.05.2021

РЕГИСТРИРАНАТА БЕЗРАБОТИЦА СЕ ВЪРНА НА НИВАТА ОТПРЕДИ КОВИД-19 ПАНДЕМИЯТА

6.1%[1] е равнището на регистрираната безработица през април по данни от административната статистика на Агенцията по заетостта. Спадът на годишна база е с 2.8 процентни пункта – от 8.9% през април 2020 г., а намалението спрямо предходния месец е с 0.4%.

Регистрираните безработни през месеца са 200 417, което е с 13 635 лица по-малко от март и с 92 393 лица по-малко в сравнение с година по-рано. В бюрата по труда през месеца са се регистрирали нови 21 924 безработни лица, като намалението е с 3 255 лица спрямо март т. г. и с 65 139 спрямо април 2020 г. Други 489 души от групите на търсещите работа заети, учащи и пенсионери, също са се регистрирали в Агенцията по заетостта през месеца.

Започналите работа през април безработни лица са 24 502. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта отчитат минимално намаление от 645 на броя им спрямо март, но и почти двойно увеличение спрямо същия месец на предходната година (12 953). Други 399 лица от групите на пенсионерите, учащите и заетите също чрез бюрата по труда са намерили своето ново работно място.

79.6% от започналите работа през април са устроени в реалната икономика, като от тях най-много са наети в сектора преработваща промишленост – 21,0%, следвани от тези в търговията – 13,7%, хотелиерство и ресторантьорство – 11,3%, селско, горско и рибно стопанство – 6.9%, строителство – 6,1%, държавно управление – 5,5%, административни и спомагателни дейности – 3.8%, хуманно здравеопазване и социална работа – 3,6% и др.

5 003 безработни лица от рисковите групи са били назначени на субсидирани работни места през месеца – 757 по програми и мерки за заетост и 4 246 – по схеми на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” (ОП РЧР). Схемата „Заетост за теб” по ОП РЧР, която стартира през месец юли 2020 г. като антикризисна мярка, е осигурила заетост на общо 20 450 лица, като само през април са сключени трудови договори с нови 1 756 безработни.

За запазване на заетостта и през април продължиха да работят антикризисните мерки за краткосрочна подкрепа на заетостта – добре познатите вече „60/40” и проект „Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19” по ОП РЧР. През месец април над 165 000 заети са били подкрепени по тези мерки. Мярката „Запази ме”, финансирана по ОП РЧР и финансовия механизъм React-EU, за подпомагане на заетите лица в принудителен неплатен отпуск, наложен от спирането на редица икономически дейности с цел овладяване на пандемията от COVID-19, осигури средства на близо 52 000 заети лица.

Заявените работни места на първичния пазар на труда през април са 18 130 или с 322 (с 1.7%) по-малко от предходния месец и с над 7900 (77,3%) повече спрямо същия месец на 2020 г. Най-голям дял свободни работни места в реалната икономика са заявени в преработващата промишленост (25.6%), следват хотелиерство и ресторантьорство (21.6%), търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (9.4%), държавно управление (7.6%), административни и спомагателни дейности (6.9%) и селско, горско и рибно стопанство (6.3%).

Най-търсените професии през месеца са: персонал, зает в сферата на персоналните услуги; машинни оператори на стационарни машини и съоръжения; работници по събиране на отпадъци и сродни на тях; работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт; персонал, полагащ грижи за хората; продавачи; водачи на МПС и подвижни съоръжения; работници в селско, горско и рибно стопанство; квалифицирани работници по производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях и занаятчии и др. 

[1] Равнището на безработица се определя като дял на регистрираните безработни лица от икономически активното население на възраст 15 - 64 г., установено при Преброяване 2011 г.

17.05.2021

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО: КАК ДА РЕГИСТРИРАТЕ ФИРМА

Повечето потребители изпитват трудност в избора на тип дружество, което да регистрират. Всяка структура има своите предимства и недостатъци. Най-важното е да помислите за данъците, които дължите на държавата и отговорността, която поемате пред вашите партньори.

За момента ООД или ЕООД е предпочитаната форма за стартиране на малка до средна компания в България, особено след намаляване на изискването за началния капитал по време на регистрацията, посочват от Агенцията по вписванията.

Разлика между ЕООД и ООД е в броя на хората, притежаващи части от капитала. При ЕООД собствеността на капитала е еднолична – един човек е вносител на капитала. За регистрация на ООД - учредителите трябва да са поне двама, но няма изискване да имат равни капиталови вложения.

Според изчисления на експерти разходите по регистрацията варират от 110 до 180 лева в зависимост от това дали имате електронен подпис и подавате документи електронно.

Ако решите да регистрирате ЕООД ще са ви необходими следните документи:

Бележка за внесен капитал, която можете да издадете от банка по избор.

Съгласие за приемане на управление и образец от подписа (спесимен) – необходимо е да бъде нотариално заверен и подписан от управителя. Има два варианта: да имате подготвен спесимен, който има нужда единствено от нотариална заверка, или да поискате от нотариалната кантора да го изготвят.

Учредителен акт

Учредителен протокол - Документът трябва да съдържа взетите решения от учредителното събрание и дневния ред на събранието.

Решение за назначение на едноличния собственик на капитала като управител

Заявление по образец А4 – най-важният документ! Можете да го намерите на сайта на Търговския регистър, да го изтеглите и попълните. Към него се прилагат всички останали документи.

Декларация по чл. 13, ал. 4 от Закон за Търговския регистър (ЗТР). Декларира се истинността на заявените обстоятелства. Подписва се от заявителя.

Декларация по чл. 13, ал. 5 от ЗТР. Подава се от приносителя. Попълва се само когато заявителят не представя документите лично в ТР.

Декларация по чл. 142 от Търговския закон (ТЗ). Забрана за конкурентна дейност. Подписва се от управителя.

Декларация по чл. 141, ал. 8 от ТЗ. Управителят декларира, че отговаря на изискванията на закона за управител на фирма. Подписва се.

Заявление за запазване на фирма (Д1), което не е задължително и струва 50 лв.

Лиценз или разрешение, когато дейността на фирмата изисква такова.

Ако целият процес е извършен правилно, фирмата е готова и автоматично получава ЕИК (Единен Идентификационен Код, т. нар. БУЛСТАТ). Това е уникалният 9-цифрен номер на фирмата, който служи за идентификацията ѝ пред държавните институции и органи.

След като фирмата е готова с регистрирането е необходимо да се декларира започването на дейността ѝ пред НАП и вече можете да започнете работа.

12.05.2021

КАКВИ ФИРМИ ТЪРСЯТ РАБОТНИЦИ

Запазва се положителната тенденция при обявите за работа във всички отрасли, като вече общият им брой достига нивата от преди началото на коронакризата у нас, сочи актуалният месечен анализ на компанията за комплексни HR услуги JobTiger.

Ако сравняваме с данните за месец март 2021 г., ръстът на предложенията за работа през април е 21%, а ако вземем за изходна база ситуацията от преди една година (април 2020 г.), то предложенията за работа през април 2021 г. са със 155% повече. Така, вече имаме изравняване на нивата на публикуваните предложения за работа у нас с тези от периода преди началото на пандемията от коронавирус, коментират авторите на анализа.

След възстановяването на дейността на заведенията за хранене и развлечение и с наближаването на лятото, логично, първенец в търсенето на нови кадри се явява секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“. В него новите обяви за работа през април са били почти двойно повече (ръст от 95%) спрямо предходния месец март.

Припомняме, че през месец март търсенето на кадри в отрасъла остана непроменено спрямо февруари, въпреки наложения локдаун. Най-предлагани в сектора през април са били позиции за персонал за кухня и обслужващ персонал (сервитьори).

От началото на настоящата година тенденцията при новите предложения за работа във всички сектори запазва трайно положителния си характер. Локдаунът от март 2021 г. нямаше съкрушителния ефект при търсенето на нови кадри, както беше при първия локдаун от март-април 2020 г.

Причини за това, според анализа, са адаптацията на бизнеса към работа в условията на COVID-19, възстановените дейности на обектите за хранене и развлечения, наближаващият туристически сезон и, не на последно място, продължаващият икономически ръст в редица сектори (ИТ, Аутсорсинг, Търговия и продажби и др.).

Продължава да се отчита покачване на обявите във всички сектори. След водещия сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ (където броят на обявите е нараснал, както казахме, почти двойно), на второ място е  „Търговия и продажби“ с 21% ръст, а на трето – „Административни дейности“ с 13,4 % ръст. Те са следвани от секторите „Логистика и транспорт“ (ръст 12,8%), „Производство“ (ръст 10%) и „Счетоводство, одит, финанси“ (ръст 9%).

Като дялово разпределение, секторът „Търговия и продажби“ все още е на първо място – с 21% от общия брой предложения, публикувани през април. В резултат на големия си ръст секторът „Хотелиерство и ресторантьорство“ се премества от четвърто на второ място – с 20% дял от всички обяви.

След тях, дяловото разпределение остава, както в предходния месец март, със сектор „Производство“, заемащ 14% от обявите, следван от секторите „ИТ“ (12%), „Логистика и транспорт“ (9,3%), „Административни дейности“ (8,8%), „Строителство“ (5%), „Счетоводство, одит, финанси“ (4%), „Здравеопазване и фармация“ (3,2%), „Маркетинг и реклама“ (3%) и „Изкуство“ (1%).

Разпределение на новите предложения по градове

Във всеки един от водещите областни градове ръстът на обявите през април спрямо март е двуцифрен, както следва:  София – 15%; Пловдив – 14%; Варна – 33%; Бургас – 39%; Русе – 27% и Стара Загора – 18%.

Броят на публикуваните обяви за търсене на кадри за тези градове се равнява на 70% от предложенията за работа в цялата страна.

Положителната тенденция при търсенето на нови кадри у нас от началото на годината чертае оптимистична прогноза за идващите месеци. Очакванията са нивата на обявите да се задържат в тези си граници, без рискове от внезапни спадове, прогнозират авторите на анализа.

11.05.2021

ЕК провежда публични консултации за създаването на индивидуални сметки за обучения

Европейската комисия провежда публични консултации за т.нар. индивидуални сметки за обучения, в които ще се натрупват и изразходват услуги за включване в обучения. С тях ще се гарантира правото на обучение на всеки гражданин на Европейския съюз. С обществените консултации ЕК се опитва да отговори на въпроса „Могат ли индивидуалните сметки за обучение да гарантират, че възрастните продължават да изграждат уменията, от които се нуждаят, независимо от трудовия си статус?“.

До 16 юли всяка организация или гражданин на Европейския съюз могат да дадат обратна връзка за дефиницията на проблема и необходимостта от по-нататъшни действия на ниво ЕС. Всеки, който иска да се включи, може да попълни анкетата в сайта на Европейската комисия или да изпрати становище по въпроса.

Темата за индивидуалните сметки за обучения е особено актуална след избухването на пандемията, свързана с COVID-19цифровите и зелените преходи, които предизвикаха значителни структурни промени на пазара на труда и коренно ще променят изискванията за умения за много работни места. Това увеличава нуждата от изграждане на умения през целия живот. В същото време нараства броят на хората, които са включени в нетипични форми на заетост (непълно работно време, временна заетост, самостоятелно заети лица и др.), които са изложени на риск от недостатъчна подкрепа за обучение от страна на работодателите.

10.05.2021

ПРОДЪЛЖАВАТ МЕРКИТЕ В ПОДКРЕПА НА ЗАЕТОСТТА И ИЗПЛАЩАНЕ НА КОМПЕНСАЦИИ

Разяснение от Консултантски център - Берковица

В условията на бавно икономическо възстановяване и продължаваща извънредна епидемична обстановка мерките за подкрепа на бизнеса и за запазване на заетостта на работниците и служителите от предприятия, които преустановиха работа, работят при непълно работно време и имат намалени приходи от продажби, са удължени.

Продължава подкрепата по мярката „60 на 40“. За целта бяха приети промени в Постановление № 151 на Министерския съвет от 2020 г. за удължаване срока за изплащане на средства за запазване на заетостта на работници и служители от 01.04. до 31.05.2021 г. (ПМС № 93 от 18.03.2021 г., обн. ДВ, бр. 24 от 23.03.2021 г.). Средствата ще продължат да се изплащат за работници и служители, които през периода от 13.03. до 31.12.2020 г. са работили на непълно работно време на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) или са ползвали отпуск на основание чл. 173а КТ, както и за работници и служители, работата на които е била преустановена със заповед по чл. 120в КТ.

За целта работниците и служителите следва да са били в трудово правоотношение с работодателя преди 01.10.2020 г. И през допълнителния период на прилагане на мярката работодателите, получили средства за запазване на заетостта на работниците и служителите от групите по постановлението, ще изплащат трудово възнаграждение в размер, не по-малък от размера на осигурителния доход за октомври 2020 г., и ще внасят дължимите осигурителни вноски за съответния месец.

Направена е благоприятна за бизнеса промяна, като за изплащане на средства ще могат да кандидатстват и работодатели, доказали спад на приходите от продажби през месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, с не по-малко от 20 на сто, но спрямо усреднените приходи за 2019 г. – годината преди пандемията, когато са имали нормални обороти и приходи, и спрямо тях през 2021 г. е много възможно да имат понижение, което, от своя страна, ще им даде право да получават средства по постановлението. Сравняването с предходната 2020 г. не би било в интерес на бизнеса.

Помощта по мярката „Запази ме“ също бе удължена, и то с три месеца. За целта с ПМС № 99 от 19.03.2021 г. (обн. ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г.) бяха приети изменения и допълнения на Постановление № 325 на Министерския съвет за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работници и служители, осигурени в икономически дейности, за които са наложени временни ограничения от държавен орган за осъществяването им в периода на обявеното извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

Основните промени предвиждат лицата да имат право на компенсация за не повече от 60 дни в рамките на 2020 г. и не повече от 90 дни в рамките на 2021 г., в които са ползвали неплатен отпуск във връзка с наложени ограничения за осъществяване на дейността, за която са наети, в акт на държавен орган. Увеличава се срокът на приложение на мярката – до 30.06.2021 г. Промените са в сила от 01.04.2021 г.

Лицата се допускат за участие по мярката „Запази ме“ само в случай, че са заети в сектори, които попадат в утвърдения от министъра на труда и социалната политика Списък с кодове на икономически дейности, за които са въведени временни ограничения за осъществяването на дейност с акт на държавен орган в периода на обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, с решение на Народното събрание или на Министерския съвет. Актуалната заповед със списъка с кодовете се публикува на интерент-страницата на Агенцията по заетостта, на адрес: https://www.az.government.bg/pages/zapazi-me/.

Работниците и служителите следва да бъдат в неплатен отпуск по реда на чл. 160, ал. 1 КТ или чл. 173a, ал. 2 КТ поради въведени временни ограничения за осъществяване на дейността, посочени в акт на държавен орган.

Министерският съвет прие промени и в Решение № 429 от 26.06.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., изм. и доп. с Решение № 982 на Министерския съвет от 31.12.2020 г. Промените бяха приети с Решение № 233 на Министерския съвет от 18.03.2021 г. Целта е да продължи допълнителната подкрепа за най-засегнатите сектори и икономически дейности и да се запази заетостта на работниците и служителите, попадащи в тях.

В синхрон с мярката „60 на 40“ бе удължен срокът за изплащане на средства до 31.05.2021 г. Промените също така предвиждат за изплащане на средства да могат да кандидатстват работодатели, доказали спад на приходите от продажби през месеца, предхождащ месеца на кандидатстване, с не по-малко от 20 на сто спрямо усреднените приходи за 2019 г. за учредените лица преди първи юни 2019 г. и тези, учредени за периода от 01.06. до 01.12.2019 г. За учредените през периода 01.12.2019 до 01.03.2020 г. и тези след 01.03.2020 г. – спрямо усреднените приходи за 2020 г. Това се отнася и за общинските дейности.

За самоосигуряващите се лица – регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, както и лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци в определените сектори, и които са декларирали намаляване на приходите от продажби, изискванията са, както следва:

  1. за лицата, вписани преди 01.06.2019 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо същия месец на предходната календарна година;
  2. за лицата, вписани след 01.06.2019 до 01.03.2020 г. – с не по-малко от 20 на сто през месеца, предхождащ месеца на подаване на заявлението за изплащане на компенсации, спрямо усреднените приходи за януари и февруари на 2020 г.

Поради неколкократното налагане на временни ограничителни мерки за осъществяване на дейност в секторите, попадащи в обхвата на Решение № 429 на МС, се дава възможност да бъдат получавани средства и за лица, които са наети от работодателя или вписани като самоосигуряващи се и след 13.03.2020 г. Този подход е в съответствие и с ПМС № 151 от 2020 г., където за работници и служители, наети в секторите „Транспорт“ и „Хотелиерство и ресторантьорство“, също не са включени ограничения за новонаети лица.

Допълнителна и актуална информация, отговори на често задавани въпроси, както и списъци на одобрените и неодобрените работодатели се публикуват ежедневно на интернет-страницата на Агенцията по заетостта, на адрес:

https://www.az.government.bg/pages/finansovi-stimuli-za-zapazvane-na-zaetostta/.